ЖИВОТ НА ДИСТАНЦИОННО? ТУРИ МУ ПЕПЕЛ ИЛИ КОРОНА!


Ден N-ти от началото на карантината. Денят Z, онзи последен ден на изолация, още не се вижда. А може би латиницата не е точното мерило за продължителността й. Твърде вероятно е да се използва друга мерна единица и ние да не я знаем. Примерно, цифри, грузинската азбука. Или пък, китайската. Нали оттам тръгна всичко!?

Живеем дистанционно, работим дистанционно, дишаме дистанционно, мислим дистанционно. Трябва да признаем обаче, че тези “дистанционни” мисли са различни за различните поколения, макар и поставени в една и съща ситуация. Различно мисли 9-годишния Гошо, 29-годишния Гецата, 49-годишния Георги и над 69-годишния бай Георги. Ще кажете, защо давам точно такива остойностени примери и не е ли малко дискриминационно да обръщам внимание на светогледа само на мъжете. Ами, не е. Горе-долу, това са възрастовите интервали, за които ежедневно ни заливат със статистики колко е поразила короната и кои са най-рисковите групи. Пък и мъжете са по-кекави и податливи от жените (Пак от същите статистики). А освен това аз съм мъж, а не някоя Гергана.

И тъй, какво си мислят Гошовците.

Гошко, на 9 години: Брат, ако съм си представял, че ще ме карат да не ходя на училище и да настояват да вися по цял ден на компа, щях да се гръмна с десет пистолета едновременно. Преди ми изключваха рутера, като видят, че съм във Fortnite или Call of Duty, а сега даже ме галят по главата. Брат, тая корона е яка работа! И тая виртуална класна стая. Голям смях, брат! Вчера Динчева се появи с ролки на главата, ха-ха. Дай пет, брат! Споко, бъзикам се! Нашите нещо са се спекли обаче. Непрекъснато ме успокояват, че дори и да лепна тоя кофти вирус, щял съм да го изкарам леко. Викам им, споко, бе! Аз не се оплаквам, я какъв купон е! Те обаче се агресират, брат, като им кажа така. Бил съм като гризачите! Само пренасям разни вируси. Как да им кажа, че ме страх единствено от вирус на компа. После се успокояват и пак ме галят по главата. Навират си муцуните да гледат как се справям с груповата атака във Fortnite. И аз се изнервям, падам убит още в началото и пак се газирам и пак ставам гризач и така нататък, брат. Най се кефя обаче, че тая кифла Вяра няма да я виждам на живо и да ми пъха разни бележчици колко ме харесвала. Моля? Ало, Верче, не ме пращай в бъдещето, ако обичаш! Я се виж, какъв си зубър! Аз си падам по би-бопа, не по кифли некви! Брат, писна ми да ме карат да си слагам чорапите!

Гецата, на 29 години: Приятел, не ми харесва тая карантина! Прецаква социалните мрежи, всичко живо се е зомбирало от тая корона. Качеството на интернета е под всякаква критика. Само не разбрах дали и вкъщи да си нося маска, че много се задушавам. То home officе-а мен не ме бърка. Аз съм си от поколението на програмистчетата, в колко кол-центъра съм работил. Не ми е новост да си работя от вкъщи. Пък и пици доставят все още. Проблем никакъв. Каквото преди, това е и сега. Само дето, пак повтарям, качеството на интернета се скапва. И половият ми живот се застоява. ВЯРА 69 нещо не откликва както преди. Тъкмо направихме два месеца в чата, това е като да живеете заедно, приятел. Даже взех принципно решение да й изпратя видео на члена си. Но не откликва напоследък, хем гледам, че е “активна” в нета. Да не би да си има друг? То сега всичко живо влезна в нета и се е разпищолило, като нищо някой изрод вече си го размахва над мишката. Не, ВЯРА 69 не би ми изневерила! Ах, стига съм си блъскал главата с тоя секс! Пък и нали пише, че след 40-те идвала истинската полова наслада и за мъже и за жени. За къде съм се разбързал, приятел!?

Георги, на 49 години: Ох, не издържам вече тоя кошмар! Тоя корона ако не ме убие, ще ми докара клаустрофобия и ще се метна от терасата. Нищо, че живея на първия етаж. Само тук даваха общински жилища. И дъщеря ми като почне да ми се глези. Как да влезна във виртуалната класна стая? Как да се логна? Как да си напиша тоя тест, дето ми го пратиха? Абе, моето момиче, аз да не съм Бил Гейтс? Аз съм класически държавен служител. Навремето, тъкмо се научих как да включвам “Правеца” и хайде в казармата. С жена ми обаче е още по-сложно. Пет дни мълчахме, успешно се разминавахме, после се събрахме на дивана, превъртахме каналите и като ми изскочи оня плешив генерал-майор ли е, какъв е, на мойта ей такива лиги й потекоха! “Той е”, вика, “Ей това е мъж на място! Каква осанка, какво излъчване, как сластно присвива очи от екрана!” И я гледам, така се е вживяла, че си е събрала пенюара на топка и си заголила баджака. “Покажи си сластната разширена вена!”, й викам, а тя се прави, че не чува. Сигурно си въобразява, че като е над 50 и е плешив, в леглото е някакъв тигър. Ха-ха, тия ги разправяй на някой 29-годишен девственик, дето си мисли, че щастието идва след двадесет години. После обаче взехме да си приказваме. От дума на дума, жената ме научи как да си правя две яйца на очи. Аз по принцип съм скаран с готвенето. За да върна жеста й разказах как се сменя бензиновата помпа на колата. Трябва да се мисли малко в аванс. Ние сме от най-прихващащата вируса група и дето се вика, то се не знае колко от нас ще оцелеят. Това го каза пак оня гологлавия. Трябва да сме подготвени за всеки случай. Аз за какво се уча да правя яйца на очи!? Ох, като казах яйца, пред очите ми сякаш се материализира Верчето от службата. Как ме гледа отдолу с тия две големи очи. “Кой сега до теб заспиваааа...”. Ех, Верче, Верче... Жена ми рязко се обръща към мен. Явно съм го казал на глас. Окопитвам се и казвам, че от скука си припомням Вапцаров. Тя присвива очи, но в тоя момент се включват извънредни новини, мойта се настройва на новите си приоритети и заголва разширената вена пред телевизора.

Бай Георги, на над 69 години: Ех, наборе, на диви маймуни ни направиха! Ако ме питаш, всичко това е световна конспирация за безвъзвратно унищожаване на пенсионерите по света. Трябват им нашите пенсии, за да си купуват яхти и цици. Аз обаче съм стар кадър от Държавна сигурност, мен не могат да преметнат. Те ще ми кажат кога ще излизам и къде да ходя! Алоу, демократите, аз съм преживял Студената война, режим на тока, хиперинфлация, с коронки ли ще ме плашите, аз дето нямам здрав зъб в устата! На умряло куче кокал вадят! Викат ми: “Ще излизаш от осем до десет и половина сутринта!” Така ли, викам им аз. Ходя където ходя между осем и десет и половина, обикалям десетина магазина, не толкова да пазарувам, ами да видя тия младите дали спазват режима и ако не, да се обадя на тел.112. После обаче, нали съм дявол, обличам тайно една тениска на внука, на METALLICA, нахлузвам му ушанката до очите и бегом до стария клуб на пенсионера. Той е затворен, ама като почукаш четири пъти по-бързо и два пъти по-бавно, Делчо отвътре ти отваря. Той е с тениска на SEX PISTOLS. Там с наборите жулим домашна ракия. Един оставяме на прозореца да варди. Пецата и Стамат са нещо много страхливи. Ходят с маски, придърпват ги надолу, отпиват ракийка и така. По едно време, гледам на маската на Стамат избило едно голямо жълто петно. Викам, това жълтата гостенка ли е, какво е, айде Стамате, пътник си, изпускаш вече гной. Пък той пил и забравил да си отмести маската. Аз обаче си имам и друга тайна. Верчето, наборката. Тя разхожда кучетата на блока. Винаги е на втората пейка в парка. И краде уиски от внука си. Той пък бил вносител на това уиски. Верчето може и да е наборка, ама ми вдига либидото, сякаш съм на 29. Възможно е и да е от уискито, не знам. Знам обаче, че сега ме чака на втората пейка в парка. Дано тоя път да е взела бутилка без дозатор. Че миналия вторник от зор щях да си глътна ченето. Прощавам се с наборите, Делчо леко ми отваря, оглежда се, казва ми, че е чисто и аз тръгвам. Гледам да не тичам, да не се набивам на очи, щото сега един да излезе и всички са на прозорците, сякаш човек не са виждали. И така, от храст на храст, стигам парка. А!....Къде е Верчето, бе?


Ден 两千-ти от началото на карантината. На вратата се чука. Силно. Отново. Все по-силно. Хвърлям се на пода по очи. Почвам да пълзя през антрето към входната врата. Усещам учестения дъх на жена ми. Пълзи зад мен. Толкова съм припрян, че няколко пъти застъпвам с коляно мазната си коса.

Стигам до вратата и бавно се изправям. Леко отмествам капачето и поглеждам през шпионката. На мига отново падам на пода. Жена ми се блещи на педя пред мен. Слагам пръст на устата си.

Тя (с треперещи устни): Кой е?

Аз (с треперещи устни): Гешеффф...

Тя (вече ядосано): Казах да не доближаваш прозореца!

  • Facebook Social Icon