Самотата е made in China

Не.

Това не е посветено на вирус с произход Китай.

Нито ще споменаваме корони в интерсекция с вируси.

Няма и да броим смъртните случаи, нито бройката изолирани от вируса.

Ще си говорим за самотата. Самотата като избор. Самотата като вирус. Ще кажете тогава - какво общо има Китай в цялата тази работа. Ами има - и даже много има. Самотата си има страна-майка-родилка, от където е подела на път и се цели да ни покори. Улисани в бройката вирусуносещи обаче забравихме, че отделяме и изолираме не само носители, но и заплашители. И в цялата тази улисаност по опазването на тялото забравихме за охраната на духа. Няма го времето да му се посветим на така позабравения ни дух, няма го пространството да го пуснем като дух от лампа и да го помолим да ни изпълни 3 желания. Живеем в свят, в който самотата е вирус и болни сме ние. Носители и целители. Едновременно.

Китай в случая няма значение. Няма да правим и отвлечени връзки за високата икономическа вълна, подета от Китай като извор за изчезналата близост, нито да търсим първопричини в страната родител на будизма, хиндуизма и всякакви други -изми, предполагащи усамотението като висша форма на просвещение. Не Huawei ни покори, ние го покорихме. А с това покорихме и новите измерения на САМ. САМ СЪМ.

САМ СЪМ. Може да има продължение. Може например да следва - САМ СЪМ И МИ Е ДОБРЕ.

Може обаче и да няма. Може да бъде просто САМ СЪМ. И ДОРИ НЕ СЪМ ОТ КИТАЙ.