ЕДНО ЕКСТРЕМНО ИНТЕРВЮ С АВТОРА ИВАН СТОИЛОВ ПРЕДИ ЗИМНОТО "СТОЛИЧНО" ТУРНЕ



- Разкажете повече за дебютния ви роман “Екстрийм – една рокаджийска история с автобус”. Какво е “Екстрийм”?


- “Екстрийм” е едно преживяване и може би, пътешествие към това да се чувстваш свободен. По-точно към свободното право на личен избор.


- Как се роди идеята за книгата?


- Идеята се роди преди четвърт век, когато се случи и пътуването, описано в романа. Тридесет рокаджии тръгват на концерт в Будапеща с раздрънкан автобус. По пътя се случват много забавни и не толкова забавни случки. Разказал съм личните драми на няколко от тези млади хора. По една или друга причина, започнах да пиша романа преди три години. Написах го за две седмици. Това показва две неща: колко е набирал налягане в мен, за да излезе по-бързо, както и колко много съм се мотал. Но явно е трябвало да узрее. Тоест, романът имаше необичайно дълга слонска бременност и кратки родилни мъки.


- На представянето в Димитровград литературният критик Недялко Бакалов описа романа като нещо средно между “По пътя” на Керуак, “Спасителят в ръжта” на Селинджър, „Автобус“ на Станислав Стратиев и “Бай Ганьо” на Алеко Константинов. Съгласен ли сте с това?


- О, не знам. Аз самият не мога да преценя. Щом така казва…


- И все пак, защо чакахте толкова време, за да я напишете?


- За да й дойде времето. Може би съм чакал някаква муза. Или просто не съм бил убеден в крайния резултат. Много важно е човек да повярва във възможностите си. Дори и това да е малко по-късно. И да, факт е, че ако още тогава романът беше излязъл, щеше да е още по-актуален. Няма гаранция обаче, че тогава щеше да бъде по-добре написан.


- Сега, когато романът получи Специалната награда на Литературен конкурс “Развитие” по-уверен ли се чувствате?


- Наградата показа, че съм бил прав като съм написал романа. И че не трябва да чакам още двадесет години, за да се роди нещо ново. Уверен съм в това, което тепърва ще напиша.


- А то е …


- Запален към по късия и не толкова късия разказ. Имам ги натрупани за цяла една книга, която един ден се надявам да види бял свят.


- Наскоро получихте Трета награда на журито на конкурса за къси разкази “Под върха” за разказа “Орлово око”. Какви изводи си направихте?


- Че вероятно ме бива и на територията на разказа. Той е леко подценяван жанр, много хора го считат за прийом на тези, които се губят по пътя към издаването на един роман. На мен обаче ми харесва. И най-вече възможността без излишни думи да разкажеш една или даже повече истории на няколко странички.


- Да се върнем на “Екстрийм”. Направихте две доста интересни представяния на романа в София и Димитровград, с участието на рок-групи като съпорт. Как ги усетихте?


- Колкото и нескромно да прозвучи, почуствах се като рок-звезда, макар и за малко. Като хедлайнер на фестивал. Това е особено важно за меломан като мен, който е мечтател и неспособен да пее и свири на китара. Разбира се, огромната заслуга е на двете рок-банди КОКАИН и VISION, които създадоха подходящата атмосфера.


- Толкова важен ли е рокът за вас?


- Рокът е не само музика, но и усещане за живот. Рокаджия е не само този, който слуша DEEP PURPLE, но и всеки, който носи в себе си свободния дух, търси свободата и уважава свободния избор на другия. Рок-музиката обаче е тази съвременна култура, в която рокаджиите виреят най-обилно. Във всяка една епоха, междувпрочем, е имало рокаджии. Един Бах е бил истински хевиметалист за времето си.


- Сега предприемате обаче нещо по-различно и определено интересно. С носителя на Голямата награда на Литературен конкурс “Развитие” Добромир Байчев започвате така нареченото “столично” турне. Първо в престолния Велико Търново на 15.01. в Клуб Седем, а после на 25.01.в морската столица Варна. Там вие ще представите книгата на Байчев “Глиненият цар”, а той – “Екстрийм – една рокаджийска история с автобус”. Как се роди идеята за такова съвместно турне, което е буквално 2 в 1 или Автор за автора, Книга за книга?


- Идеята се роди спонтанно между нас двамата с Добромир по време на Панаира на книгата в НДК миналия декември, когато беше представянето на всички седем номинирани романа от литературен конкурс “Развитие”. Аз предложих на Байчев да представим във Велико Търново и двете книги в една дата, а той лансира идеята всеки да представи книгата на другия. В първия момент ми се видя откачено, във втория – оригинално. Ще се получи нещо като сблъсък, без пиянски бой обаче. Това, което ни обединява е, че всеки е чел книгата на другия и му харесва много. “Глиненият цар” се чете на един дъх и те оставя без дъх. Така че за мен ще бъде удоволствие да я представя.


- Някои ще кажат, че го правите да привлечете повече публика.


- И ще бъдат прави. Приемете го като турне на рок-групи. В днешно време бандите се събират по две, по три, именно за да привлекат повече публика. Няма лошо и ние да се стремим към това да търсим повече читатели. При това без спонсори, мениджъри и без да сме известни за масовия читател. Имаме ентусиазъм и сме рокаджии по душа. Това ни стига.


- Егото няма ли да поречи да бъдете обективни един за друг?


- Егото те ръга в слабините само когато усетиш неувереност. Ако егото го имаше в изобилие, въобще нямаше да си правим труда на свои разноски да бъхтим толкова път през зимата. Щяхме да си сложим наградите в рамки и да ги пазим за внуците.


- Няма ли да срещнете проблем в това, че двата романа са толкова различни?


- Оказа се, че не са толкова различни. Поне на представянето на Панаира на книгата доц.Бойко Пенчев определи двата ни романа като “исторически”. Единият разказва история от затвора Белене в края на 40-те, а другият – събитие от крехкия преход на демокрацията през 90-те. Ако има нещо общо, това действително е тяхната частична документалност на времето, в което се намират главните герои. И в двата романа техният стремеж е към свободата. Но докато в романа на Байчев той е с цената на оцеляване, при мен е с цел реализация и осмисляне. Емблематично е също, че двете истории в книгите са се случили в интервал точно от 45 години. Това би поставило на дискусия при представянето дали тези прословути 45 години все пак стигат, за да се почувства днешният българин свободен.


- Пожелавам ви успех с турнето! Да завършим с най-баналния въпрос. Какви са бъдещите ви творчески планове?


- Да се науча да свиря на барабани!











  • Facebook Social Icon
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now