Иван. Но не Ласкин.


Той е Иван. На 48 е. Но не е Ласкин. Онзи ден му чествахме имения ден. Днес не го честваме. И защо ли? Защото има още 300 хил. Същите като него. Все Ивановци. Все пият. Все страдат. Къде по-оголени като жица, къде с чувства по притъпени. Ако са по-чувствителни - пият, за да забравят, ако са по-бездушни - пият, за да усетят. Но всичките пият. Един по един. И без изключение.


"Пиянството на един народ" - по Вазов. Който, естествено, и той е Иван. Нацията на пияниците ли сме? Или нацията на невъзможния живот? Пием, за да забравим...или пием, за да осмислим. Всичко лишено от смисъл ли стана, за да го осмислим единствено в чашата алкохол?


Вчера тя го изпрати. Нейният Иван. В последния му път, започнал от църквата " Св. Седмочисленици". С аплодисменти. Които отекват и в цяла България. И 300-та хил. Ивановци станаха с един по-малко. Да се борят, да търсят смисъл, да пият.


И ако Ласкин бе смелият мъж, който може да признае проблем и да плаче, смел ли е вашият Иван? И може ли да плаче?

  • Facebook Social Icon
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now