ГЛИНЕНИЯТ ЦАР ОТ БЕЛЕНЕ НА ЛАУРЕАТА НА „РАЗВИТИЕ“


Добромир Байчев е завършил кинорежисура в НБУ. Сценарист на редица тв предавания и сериали от 2003 досега - “Господари на ефира”, “Пълна лудница”, “Кантора Митрани” и др. Печелил е редица национални конкурси за сценарии. Тази година спечели престижната награда на Литературен конкурс “Развитие“ на КДА „Развитие“.


Срещаме го късния неделен следобед, за да ни разкаже за романа си „Глиненият цар“, който току-що излезе от печат. Пием по бира в неформална обстановка и през цялото време стоя и си мисля за силата, която Добри притежава, за дълбочината, с която е дарен и ясния глас да говори по важни теми. По-долу и без да претендира да има формата на интервю е транскрипция на разговора, в който авторът излага повече за себе си и „Глиненият цар“ – роман, разкриващ човешката трагедия на фона на историческата мрачна прокоба на политическите затворници в Белене.


Как се роди „Глиненият цар“?

Първо ми хрумна ядката на историята. Тръгнах оттам, че досега няма филм, нито книга за лагера Белене. Въпросът, който си задавах, беше – а защо няма? Абсурдно е да няма. Но не виждам и някой да има особено желание да разказва за тези неща в България. Мемоарни книги за Белене са издавани в миналото, но аз не знам да има роман. За мен е много странно, че няма и филм. В световното кино има редица примери за прекрасни филми на тази тематика – "Списъкът на Шиндлер", "Пианистът", "Синът на Саул", "Фалшификаторите" и много други. Всички те обаче показват едната страна на историята – тази за нацистките лагери. Пропуска да разкаже обаче за сталинските лагери. И в тази категория попада и нашето Белене. Самото място (концлагер) предполага нечовешка драма, дори още преди да си задал конкретната история, която искаш да разкажеш. „Глиненият цар“ иска и има да разкаже човешката трагедия на фона на историческата такава.


Мислиш ли че нашето общество има интерес и любопитство към темите за лагерите и жертвите на комунизма?

Тук ще отворя една скоба - моята цел с „Глиненият цар“ е да разкажа една силна, въздействаща история – така, както аз я разбирам. А това, че покрай прочитането на тази история някой ще се запознае поне малко от малко с факти за лагерите и конкретно Белене – чудесно. Но основната ми цел не е била да "образовам" когото и да било. Книгата не е документална. И впрочем – това е една много 'мъжка' книга, портретираща лица, поставени в крайност. Всеки един от героите е в едно лъкатушене между доброто и злото. Търсят пътя между двете. И може би минават многократно между понтонния мост, свързващ и двете.


Една от малкото жени в книгата е представена в отрицателна светлина. Има ли елемент на осъждане към женския избор – тогава и днес?

Не. Аз дори не възприемам Маня, за която говориш, като отрицателен персонаж. Тя просто е притисната от обстоятелствата. Чувства, че няма друго решение. Големият проблем обаче днес е че подобен избор се прави и без да сме притиснати. Някакси наш Цар са се превърнали сигурността и комфорта. А за това оправдание няма.


Има един много силен момент в книгата, когато главният герой (който е хирург) оперира в полеви условия един от "лошите" – надзирателите в лагера. И му спасява живота. Това не е само заради Хипократовата клетва, нали?

Прави го не защото е хирург, а преди всичко човек. Това е личен избор, не професионален. Затова книгата напомня внушенията, поставени от Виктор Франкъл – поставени в една крайна ситуация, не се изравняваме с животните (по думите на Фройд), а напротив – точно тогава откриваме смисъла. Един от главните въпроси, които съм си задавал, докато пишех тази книга, е: може ли човек, хвърлен в Ада, въпреки това да остане Човек? Може ли да го спаси едно зрънце цивилизация, едно зрънце култура – било то игра на шах или симфония на Бах, звучаща от пращящ радиоапарат. Отговорът, който романът дава, е, че човек, дори хвърлен в Ада, има избор. И тук важен е не Бах или шаха (ултимативната игра на интелект) – а по-скоро, че на ценното в човека просто му трябва проявление. Независимо от обстоятелствата.


Какъв следва да е модерният автор на българската литература? Оприличавате ли се на такъв?

Това е въпрос за поне втора сигурна сума. Нямам отговор на него. Предполагам, трябва да е талантлив. Другото не е важно.


И последен и клиширан въпрос – работите ли над нещо ново? Какво да очакваме скоро от Вас?

Работя по филмовата адаптация на един добър български роман. В момента пиша сценария, по който евентуално ще се заснеме филм. Иначе имам няколко други лични проекта, които са в различен стадий на work in progress. Така че не знам колко скоро може да се очаква нещо ново от мен.




  • Facebook Social Icon
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now