Екстрийм – в търсене на себе си до Будапеща и назад


„С Ирина не се изпратихме като хората….“


С това начално изречение Иван Стоилов ни изпраща в новия си роман „Екстрийм – една рокаджийска история с автобус“ на пътуване отвъд границите на държавите и ограниченията на времето. В един роман, който далеч не може да бъде наречен пътепис, ние тръгваме на пътешествие с неизвестен или напротив, предизвестен край. Защото когато нещо започне така екстремно, както заглавието гласи, може да очакваме само едно – неизвестното.


Романът е дебютен за Иван Стоилов и човек, когато захапе неговата касетка от думи, някак си си задава въпроса – „какво е правил този човек до сега та не сме чували повече неговия глас?“. Е, отговорът е ясен - Иван е съдия. И като всеки съдия - съди. Но въпросът е с основание и авторът ни дава отговор още в самото си начало – някои истории трябва да се случат когато узреем или сме готови да ги понесем. Затова и когато корпорация „Развитие“ в 10-тия си Литературен конкурс за непубликуван роман награди автора нямаше как последният да не възкликне по време на награждаването, че „сега вече няма да оставя писането“. И действително, четейки из страниците си казваме – не оставяй писането, защото иначе живот няма да видят толкова герои като Батката, Рени, Ирина, квартет Шанс, Марто, Лъчо, Илияна, Елена и Христо.


Кой е обаче Батката, защо ни е важен Лъчо, коя е тая Ирина, с която не са се изпратили като хората и защо за Бога в книга, озаглавена на гигантите от Extreme имаме квартет – пък било той и наречен Шанс? Колоритите на героите сякаш са излезли от едно друго време. Същевременно същите носят цветността и полъха на сегашността, в която за пореден път сме на път. Рокаджийската история с автобус, която Стоилов рисува, е подредена като албум, записан на отдавна позабравена касетка. Пуснали сме си я, за да ни разкаже за едно пътуване, което е осъществено в началото на 90-те под надслов посещение на концерт на групите „Екстрийм“ и „Аеросмит“. Мелодията, която ни облива от касетката обаче, ни носи много повече от един пътепис. Романът показва вътрешните граници, през които всеки от героите преминава в хода на едно пътуване обобщено като екстремно. В един автобус са се събрали трафикант на тениски (Марто), балкански мачо (Батката), изоставена от приятеля си театралка (Рени), търсещ себе си младеж (Алекс), двойка влюбени (Елена и Христо), дизайнерка (Илияна) и куп други смели и несмели персонажи, допълващи многообразието на образи. По време на пътуването се случват случки, които могат да станат само от мискирането именно на посочените типажи. Марто – трафикантът уговаря всички да навлекат по няколко тениски, автобусът се разваля в унгарско село, където всички остават два дни, в които правят поразии, за да се снабдят с храна и вода; възникват конфликти и близост между главните герои. Всичко това е капсулирано от думите на Илияна:


„Всичко, което е част от живота, е истинско. А всичко истинско е красиво“.


Да – авторът ни предлага това клише единствено, за да го обори впоследствие с думите, че „Те красивите неща в живота са все клишета, все сладнят и все са много, но не можем всичко да имаме“. И някак обобщава, че всички разказани случки, които радват със своята лекота и хумор, при паралелен втори пласт на дълбочиността, са именно онзи истински живот, който ни е писан и до който все драпаме да се доберем. Драпаме да се доберем до нещо, което вече ни е дадено. До нещо, което вече ни е подарено. Остава само да прогледнем отвъд клишето!


Затова и когато авторът приключва своята история навива лентата назад и обобщава „С Ирина не се разделихме като хората, но сега ми се отваряше възможност да се върна както подобава. Да разговарям. Да задавам въпроси. Да бъда смел в отговорите. Да прогледна!“. С това и рокаджийското пътешествие през затворените граници на 90-те приключва като ни отправя предизвикателството да „разговаряме“, да „задаваме въпроси“, да „бъдем смели в отговорите“.


Може би това е посланието, което съдия Иван Стоилов ни отправя с дебютния си роман – може би иска да ни зададе въпросите, които не смеем да поставим; може би иска смел отговор; или може би просто иска ВСИЧКИ НИЕ ДА ПРОГЛЕДНЕМ! Клише, да, и само такова може да е – защото по думите на автора истинските неща са все такива, все красиви и все клишета.


Представянето на книгата, организирано от Корпорация Развиетие, ще бъде на 29 октомври 2018 г. (понеделник) от 19:30 часа в клуб 3 уши на адрес: гр. София, ул. Три уши 1 със специалното участие на група КОКАИН. Заповядйте! Да ЗАБИЕМ С БЛУСАРИТЕ ОТ КОКАИН ЗАЕДНО!









  • Facebook Social Icon
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now