ИМА ЛИ СМИСЪЛ ДА СЕ ВАКАНЦУВА В РУМЪНИЯ? ОТГОВОРЪТ Е...

Когато българинът реши да почива, той няма особено големи дилеми. Най-вече последните десет години, през които родното Черноморие стана нетърпимо скъпо, мръсно, свъсено, пренаселено и ешeрихиеколично. Затова нашенецът от две петилетки си знае левия и средния ръкав на Халкидиките, евтинията в Кушадасъ, някое друго хоро край Охридското езеро и тлъстите плескавици в Босилеград. Някакси обаче пропускаме последната територия с която граничим, при това – с най-дългата граница.

С румънците сме имали много вземане-даване в исторически план. Те са ни нападали в гръб през Балканската междусъюзническа война. После ние сме им го връщали тъпкано по време на Първата Световна война. Известно е как ни заграбват Южна Добружда и тамън правят Балчик новото си аристократично средище (та чак са изградили дворец на кралицата и летище за полети между Балчик и Букурещ), ние, хоп, връщаме си добруджанските земи през 1940г. Благодарение на Хитлер, трябва да признаем. Следва половин век на съревнование в режима на тока в двете държави и лигави целувки между Тато и Чаушеску.

Това, което в наши дни знаем е, че в Европейския съюз и двете държави имат реномето на натрапници и неудачници. Не ни пускат в Шенген, вкараха ни в един кюп на повтарячите и само мрънкат колко сме зле и как сме разваляли имиджа на Великите сили от ЕС-то. Другото, което знаем е, че в Румъния се разправят с корупцията по начин, който по жестокост се доближава до разстрела без съд и присъда на Чаушеску, само дето вече не летят куршуми, а дълги години зад решетките на хиляди политици и магистрати. Ние сме далеч по-хуманни и вярваме в Панацеята на превъзпитанието. Затова и не пълним затворите с престъпници. Те и без туй бягат, стресирайки недобросъвестно нежните надзиратели.

Намира ли се обаче повод да се посети с туристическа цел тази северна съседка, с която ни свързват вече цели два моста през Дунава и две ГКПП-та в Добруджа? Така че, българинът да направи Голям шлем с почивките си из всички балкански съседни държави. Сиреч, има ли почва туризмът там?

Отговорът е доста сложен, затова, черпейки с шепи пресния си личен опит, ще го систематизирам в няколко точки. За по-оптимистичен край, ще започна с лошите неща от 1 до 5.

1. Трафикът в Румъния е повече от ужасен. Имат всичко на всичко три магистрали, като единствената, която става и е полупразна, е от Плоещ до Букурещ – 30 километра. До Констанца също става, но лентите са препълнени. За 23 милиона румънци шосетата им са като че ли малко и натоварени. Особено тежко е положението в отсечката Синая–Брашов, в която се намират и кажи-речи всички забележителности. Пътят е тесен, а в разгара на летния сезон десет километра се изминават за един час. Ако минавате през Букурещ, ударете един лексотан преди това. Ако решите да го избегнете през Околовръстното, ударете два. Ако отивате в Синая, нямате трети вариант.

2. Румънските шофьори са адски нетолерантни и злобни. Там, за да направиш ляв завой, може да хванеш тридневна брада ала “Джордж Майкъл” (Лека му пръст!). Тъй като колите с чужестранни номера са рядкост, на местните им избива пяна и правят всичко възможно да не те пуснат да се престроиш, да завиеш и въобще се опитват да те откажат от шофирането. Един чичак на около 60-те дори ми размаха среден пръст, защото се престроих на двадесет метри пред него, въпреки че беше скочил на газта. Защо го правят, не зная!?

3. Румънските полицаи са като румънските шофьори. Но за това вече се е изписало достатъчно – как например ти вземат книжката за застъпена осева линия.

4. Обслужването в ресторантите е тромаво като пред 80-те години в ресторантите на “Балкантурист”. За пица в най-реномираното заведение в Мангалия, например, се чака между час и час и половина. Сервитьорите не знаят какво е усмивка и не желаят да знаят. Дори да ги погъделичкаш, няма да се засмеят. Не знаят добре и чужди езици. Това важи и за екскурзовода в Пелеш, за когото дълго спорихме дали говори на китайски или английски език. Както и дали е джендър, но това е друга тема.

5. Румънците като цяло са темерути. В смисъл, няма да те закачат, но и няма да ти свършат услуга. Просто не им се иска и им е все тая. Въпросният екскурзовод в Пелеш непрекъснато питаше дали има въпроси и когато му зададеш някой най-безобиден (например, дали Николае Чаушеску е ползвал замъка за оргии), ти проскърцва през зъби, че не му е позволено да говори за това.

Преминаваме към положителните неща, също от 1 до 5.

1. В Румъния има какво да се види и то е в гореспоменатата отсечка Синая–Брашов, в подножието на Карпатите и на границата с провинция Трансилвания. Става дума за великолепните им замъци Пелеш и Бран – последният набеден още преди сто години от почитателите на Брам Стокър за замъка на граф Дракула. То такъв граф, междувпрочем, не е съществувал. Имало е един велможа Влад Цепеш, когото наричали Дракула (от румънски – “дявол”), заради садистичните му пориви да измъчва враговете си в подземията на Бран. И ако в замъка в Бран има някаква мистика и тайнственост, то Пелеш е истинско бароково бижу, построено в края на ХІХ век, когато мястото се е намирало на територията на Австро-Унгария. Абе, такива замъци ние си нямаме. И си заслужава да се видят, въпреки убийствения трафик.

2. Както посочих, обслужването в кръчмите е бавно и неприветливо, но когато храната бъде поднесена, всичко си идва на мястото. Румънската кухня хем прилича на нашата, хем е по-различна. И е адски вкусна. Ще се изненадате, че едно от традиционните им ястия е шкембе-чорбата, която обаче поднасят не със зеленясала смес от стрит пенлив чесън, оцет и умрели мухи-еднодневки, а с бита сметана. Голяма вкусотия е. Румънците си падат по свинското, правят го чудесно, а порциите са големи. На базара под “замъка на граф Дракула” пък се въртят едни хрупкави спираловидни козунаци, ссллнаноскике... (Извинявайте, от слюнките е!).

3. Цените в кръчмите! Ах, да! В една от най-скъпите кръчми в курортния Бран голямата наливна бира “Стела Драк”, с цвят на кръв междувпрочем, е два лева. За двадесет лева човек може да се наплющи като партизанин, нахлул в мандра. Това важи и за малкото им морски курорти – Мамая и Мангалия (Колко култово и обобщаващо са нарекли този град. За сведение, населено място Мамалигария няма.), където оставяш два пъти по-малко пари от “Щастливеца” в София, например. И даже си тръгваш щастлив.

4. Румънското Черноморие е тясно и непознато за чужденците. Което го прави и изключително спокойно място за почивка. Плажовете са сносни и населени предимно с кротки румънци. Вечер те по темерудски си се разхождат мълчаливо по крайбрежните алеи и буни, пробуждайки усещането за сбъднатата мечта на развития социализъм. По случайност и заради смотан джипиес, преминах без да искам с колата по пешеходната им алея и това не ги впечатли особено. Може би, защото не застъпих джапанката на някой от тях. Такова спокойствие определено обяснява липсата на британци и проститутки.

5. В Румъния се пътува като при нас с винетка. Седмичната е 4 лева. Всеки може да направи сравнението. Няма такси по магистралите. Единствено – при преминаване на река Дунав по мостовете им. Пак пет лева. Аз разбрах това, чак като преминах през моста на Черна вода, на път за Мангалия и пропуснах да платя. Не ме хванаха, поради което не разбрах дали това се води за “корупция”.

Сега теглим чертата и обобщаваме. В Румъния има какво да се види и то е основно в Трансилвания, при замъците. (Има още един впечатляващ там – Ръшнов). Другото може и да се пропусне. Тоест, за два –три дни ще видите всичко румънско, което си заслужава. Ще хапнете доволно, вкусно и евтино. Стига да стиснете зъби за ужасния трафик и бавното обслужване. Един съвет - не пренасяйте живи или транжирани прасета. В момента много ровят колите за това.