За Живота. Като конструктор Лего.

Като малък брат ми обичаше да конструира света. И го правеше. Имаше цялото Лего на света. И твореше света. Така, както го виждаше. Така, както светът се вижда единствено през поглед на дете. Синьото се комбинираше с червено, за да премине през зелено и да стане на жълто. И така до достигане на онази амалгама от цветове, която пъстри света.

Светът в очите на дете е пъстър. Светът в очите на дете е чудесен. Светът в очите на дете е възможен.

Сега. Сега брат ми вече не играе с Лего. Надявам се конструира. И създава. Отново един свят, който е вълнуващ, интересен и даже чудесен. Един свят, в който амалгамата от цветове пъстри реалността.

А Аз?! Аз искам да конструирам себе си. Да си взема всичките части. Да ги омешам хубаво. Да забравя упътванията, грижливо сложени във всяка кутия. Да развихря въображение. Да смеся моето жълто с моето синьо, за да стигна до моето червено и открия моето зелено. Така, както той правеше най-добрите си творби - онези, които майстореше след като разрушеше изграденото под инструкция.

Ничшеанската мисъл за трансформацията и разрушаване на наученото претворена в датския гений на Кристиансен. И всичко това - за да докаже, че първата ми среща с философията е бил сблъсъкът с разпилените части по пода и малкият философ, градящ свят на всичко-възможност. С частите, които има. С тяхното пренареждае. Със своята визия. Отвъд всякакви упътвания.

ЗА ЖИВОТА. КАТО КОНСТРУКТОР ЛЕГО. ЗА КОЙТО УПЪТВАНИЯ СА НЕНУЖНИ!

га - сега, когато сядам да си свършвам поредната задача