ЩЕ ПРЕВЗЕМЕ ЛИ VAR-СИСТЕМАТА ЖИВОТА НИ

Новата система за видеоповторения VAR сякаш ще се окаже най-запомнящото се от приключващото световно първенство по футбол в Русия. Разбира се, наравно с преждевременната капитулация на германците, водени от дръгливия Йоаким Льов. Какво разбрахме обаче от VAR-системата?

Статистиката сочила, че VAR-системата предотвратила 16 фрапантни съдийски грешки във всички мачове, свързани с неправилно отсъдени или неотсъдени дузпи и съответно зачетени или незачетени голове. Справедливостта е налице. Цената, която обаче заплащат и футболисти и фенове е в овехтяването на зрелището и емоцията, които носи най-популярния спорт. Няма по-унизително нещо от това да гледаш как футболист екзалтирано праща сърчица на бременната си съпруга или болната си баба, след като е отбелязал фамозен гол, за да бъде принуден после засрамено да гледа в земята, поради простата причина, че VAR-системата е преценила, че е бил 10 сантиметра в засада. Не по-малко унизително е за рефера, зачел уверено гол, после да се предаде на видеоповторението и да вземе обратното решение. Не е много съдийско, все едно един наказателен съдия да осъди престъпник и пет минути по-късно сам да го оправдае.

Факт е, че новите технологии все повече изместват човешкия фактор, заради несъвършенствата на последния и в името на математическата прецизност. Засега в спорта, а твърде вероятно скоро и в самия живот. Въпрос на време е видеонаблюдението да обладае цялото ни ежедневие, дори и интимните ни моменти. В името на националната сигурност, борбата с тероризма или всякакви други воайорски подбуди.

Може би, проблемите в човешките взаимоотношения също ще се решават скоро с някаква VAR-системата. Кой какво точно бил казал, кога и как и пред кого. Кой те мами, говори зад гърба ти, нелегално вари ракия, тайно се друса или мастурбира. Точно в момента ме сърби езика да кажа, че една VAR-система би решила грандиозната дилема дали Клод Юнкер залита от ишиас или защото е прекалил с течност от плетена дамаджана – подарък от последното председателство на ЕС. Това обаче би било поредното доказателство, че безславно губим в битката с новите технологии, заменящи чувствителността с позиционния сеир.

Надявам се следващото световно първенство в Катар да не се превърне в плейстейшън игра. Защото предпочитам и във футбола и във взаимоотношенията с близките ни да доминират искрените човешки емоции. С всичките им несъвършенства и грешки, които правят живота безкрайно непредвидим, интригуващ и красив. Като гол на Роналдо със задна ножица. Или невероятния автогол на Иван Вуцов в Англия през 1966г.