Да се страхуваш: повече от живота отколкото от смъртта


Страхуваше се: от другите, от себе си, от света. Страхът се беше впил в жилите му и от хватката му измъкване нямаше. Носеше повече страх от живота, отколкото боязъм към смъртта. Със смъртта беше ясно - бум-бам и всичко свършва. Искаше всичко да свърши, заради страха си от живота. А той, животът, бе някакъв гнусен злосторник, който го дебнеше от всеки ъгъл и изискваше. Изискаваше от него последните му сили, изгубената му смелост, решителността му, желанието му за промяна. Е, той ги нямаше и затова стоеше. Стоеше и се страхуваше. Беше се затворил в черупката на своето мълчание. От страх не смееше да диша с пълни гърди. И избираше повече смъртта, отколкото живота. В смъртта поне имаше повече яснота и спокойствие отколкото в живия живот.


За живия живот се иска смелост! А имаме ли я? И стиска ли ни да я придобием?!

  • Facebook Social Icon