ТОЙ МИ КАЗА: FUCK YOU! ЩЕ ГО СЪДЯ!
Характерна особеност на съвременната българска политическа екосистема е повишената чувствителност на популацията й. До степен, че родният избирател не знае дали в душата на избраника му в Парламента хлипа разтреперан от вълнение поет или самовлюбено примитивно мрънкало.
Факт е, че представителите на всички политически партии все по-често се плашат със съд и дори се дуелират в съдебните зали, заради това, че някой си ги обидил или наклеветил с еди какво си. Първенец в това отношение е, разбира се, Бойко Борисов, който се очертава освен Баща на нацията и нейното най-ревливо дете. Да си спомним, че преди четири години спретна точно четири дела за клевета срещу блудния политически син Николай Бареков. После на мушката му се наредиха Волен Сидеров, Елена Йончева, има някаква заигравка отскоро и с Корнелия Нинова. Тя, от своя страна, също се пъчи срешу него. Валери Симеонов пък редовно размахва паласката със шишанета срещу журналистите. Нещо повече, редица адвокати от върха на съсловната хранителна верига /за справка достолепния г-н Марковски/ привидяха възможност да натрупат слава и репутация именно покрай такива делца.
Депутатите ни сякаш забравиха за онова прословуто решение на Конституционния съд от 1996г., което в общи линии сочи, че хората от властта трябва да са по-търпеливи към нападките срещу тях, да не се тръшкат за щяло и нещяло и да понасят в по-голяма степен не само критики, но и попръжни срещу себе си. И в това няма нищо странно:
Първо, взаимните грубости между депутатските банки са породени единствено от завистта за по-голямото парче месо върху кокала на съседа.
Второ, този Кокал на властта им е даден от народа /по-популярен напослъдък като Суверен/ и избирателите искат отчетност за оглозгания кокал.
Темата в случая обаче беше друга. Напоследък се появиха дела от частен характер, в които обикновени хора се съдят, заради това, че били обидени с израза “FUCK YOU!”. Тази чуждоезична дума засега не присъства в речника на родния депутатин /имаме данни само за “Congratulations”/, но от запад иде една смътна заплаха, дето ще ни покрие с непредсказуемата си пелена само след два-три дни. Нарича се Председателство на ЕС. Тогава нашият събрат във властта ще контактува с много себеподобни от Европата и все на чужди езици. Можем да се досетим, че Ние ще ги научим на българското “Наздраве”, а твърде вероятно е Tе към края на шестия месец да ни благославят с “FUCK YOU!” Защо, не зная. Просто предчувствие някакво предновогодишно.
Е ли обиден английския израз “FUCK YOU!” обаче? Известно е, че той има няколко значения. Буквалният превод означава вербално изразена спешна нужда да се съвкупиш със събеседника. Последният обаче твърде рядко приема това за сериозна покана, освен в порно-индустрията. Изразът е по-скоро известен с жаргонния си смисъл. Сиреч, че “FUCK YOU!” се използва най-вече като отдушник на напиращите негативни емоции. Целта е не да се стигне до сношение със събеседника, а същият да бъде пратен по дяволите. В доста често срещани случаи изричащият фразата просто псува Вселената, която не го разбира в дадената ситуация. За справка – хилядите американски колежански филми, в които “FUCK YOU!” замества “Добро утро” или “Не, благодаря, не искам кафе!” Излиза, че думата не е толкова обидна, въпреки че доста сънародници й се връзват.
Остава само да почакаме и да видим дали през следващите месеци ще се намери свръхчувствителна родна политическа персона, която да спретне едно делце срешу някой по-темпераментен средиземноморски колега. Заради това, че единият е напсувал Вселената, а другият се е самооценил на същата тая Вселена. Но стига съм се заигравал с върховете на Властта, че там си е е...о майката!