ТИКВИ VS. БУДИТЕЛИ, СЕЗОН 1336, ЕПИЗОД СЛЕДВАЩ


Традиционно на днешна дата се развихря ежегодната полемика доколко удачен за нашите географски ширини е древния келтски празник HALLOWEEN. И как той обезличавал най-българския празник на НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ. Сънародниците ни така са се раделили по въпроса, че противопоставянето на 31 октомври срещу 1 ноември все повече заприличва на завързано дерби между ЛЕВСКИ и ЦСКА. Тази година нещата даже загрубяха, защото в социалните мрежи се появиха постове на облечени в народни носии патриоти, които заплашваха, че ще блокират всеки “приятел”, който дръзне да пусне нещо, посветено на HALLOWEEN. Брей, какъв юнак! А да те блокират в днешно време във Фейса е все едно Валери Симеонов да нахълта нощем през прозореца и да ти открадне стереоуредбата.

И тук нещата започват съвсем да не се връзват.

Първо, двата празника не съвпадат по дати. Те са в два поредни дни. Значи не би трябвало да има проблем.

Второ, вчера стана ясно, че сме на първо място в ЕС по производство на тикви. Цели 133 000 тона годишно. За справка, далеч след нас е Испания със скромните 96 000 тона. При тези цифри очевидно имаме всички аргументи и атрибути не само да харесваме, но и да празнуваме днешния Ден на Тиквите.

Само че патриотът в народна носия отново надига глас, че насърчаваме децата да се обличат като зомбита и изроди, вместо да отдадат почит на народните будители. Ще рече човек, че трябва да се дегизират не с костюма-скелет, а като братята Кирил и Методий. Или вместо да тропат по вратите и врънкат за бонбони, трябва да разиграят нещо по-възродително. Например сцената, при която Княз Борис отрязва главите на 40 (четиридесет) боляри, дало тласък на Просвещението ни в християнската вяра.

Трето, ние си имаме един такъв подобен празник, пак с езически корени, и там едни кукери по подобен хелоуински начин вдигат врява до небесата. Разликата е, че вместо живи мъртви с оглозгани до кокал ръце, насреща се изправят космати озъбени чудовища с изопнат фалос.

Апропо, като стана дума за тиквите, някакси гузно пропускаме въпроса за ТИКВЕНИЦИТЕ. Щом раждаме толкоз много тикви, значи държим и първенството на тиквениците. Тук разбира се, могат да се породят редица недоразумения. Защото не става много ясно дали тиквеникът ще се окаже сладък и вкусен или това ще бъде шефа ти в службата. Или оня с Беемвето, дето кара в насрещното. Дилемата се засилва, когато човек мине покрай сградата на Народното събрание. Там не мирише карамелено-ухайно, а на гнили тиквени семки.

Това последното налага да внесем някои уточнения, относно това как да правим разлика между БУДИТЕЛ и ТИКВЕНИК. Защото много съвременни будители се оказват тиквеници, а пък откровени преяли с власт тиквеници имат претенцията да са будители. Правилно заявените критерии ще ни дадат възможност едните да ги пратим на днешния празник на ТИКВИТЕ, а другите, истинските будители, тези дето нямат вече възможност да постват в социалните мрежи, да почетем на 1 ноември. Абе, както пееше наремето Любо Малковски от легендарната рок-група ЕРА, “не е лесно да си тиква”.

Мен, ако питате, щом и през двата дни трябва да ходя на работа, хич не е никакъв празник!


  • Facebook Social Icon