ПРАЗНИКЪТ НА (НЕ)ЗАВИСИМИТЕ
Странен празник е днешния ден на Независимостта. Родил се от един формален документ отпреди 109 години, той е целял да демонстрира релефно оформящите се мускули на една млада държава с древни корени. Нито една от Великите тогава сили не е дръзнала да й се противопостави. Е, да, защото, както ни убеждават историците, тогава сме имали силна армия, а българският войник е бил наричан Прусакът на Балканите.
Днес армията ни е колкото феновете на Гришо, когато играе в Арена Армеец. Имаме май само едно самолетче, за което президент и премиер се карат колко струва на старо. И същият онзи натрапник край Босфора, когото шокирахме с акта на независимостта, сега ни размахва заплашително юмрук. Днешните управници обаче не могат да сторят нищо, дори да напишат друг такъв подобен домумент. Вместо това, едни тичат да се оплакват през Океана на оня, дето сутрин си приглажда оранжевия перчем с ютия. Други се крият зад голямата пола на една германска баба и сочат хленчещо с пръстче на юг. После като се върнат, се дърлят за командировъчните.
Жалко е, че и децата ни трудно свикват с този празник. Все още го бъркат със Съединението, не откриват разликите и като че ли няма кой да им ги обясни. То, КОЙ междувпрочем е един друг герой, единствен сякаш припознал фибрите на Независимостта, но някакси вглъбен в мъдростта си, не споделя, думичка не обелва.
Много любители на словесните каламбури обичат да постват в социалните мрежи, че не трябва да допускаме Независимостта да се превърне в избор на зависимости. Какво досадно клише...Но колко вярно!
Може би трябва да се запитаме дали самите ние сме поотделно независими. Стига сме се оправдавали с Държавата! Та нали тя трябва да е такава, каквато си я съградим. С онези напращели мускули ала „Кубрат Пулев“, а не с наднорменото тегло и завишен холестерол на КОЙчо и ЦУМчо.
Независими ли сме да го направим? Независими ли сме в отстояване на принципите си, дори да са в състояние да разсърдят шефа в службата? Финансово независими ли сме да правим Изборите в живота си? Независими ли сме да посочим красивото и стойностното, а не онова което са ни дали написано на листче под масата с бели покривки? Независими ли сме да посочим достойните хора, които да ни управляват, без да се гънем и мрънкаме, че "ето на, няма за кого да гласуваш", по-добре за „по-малкото зло“. Независими ли сме да тропнеп с крак срещу насилственото обладаване на съдебната система. Онази, чиито ръководители „независимите“ депутати избират, след като биват инструктирани със жестове и знаци, които би разбрало и магарето Дорчо. Независими ли сме в любовта си? Независими ли сме в Интернет?
Все трудни въпроси, на които обаче трябва да търсим отговора във всички останали дни, без днешния. Защото днес все пак е празник. На него трябва да изчистим съзнанието си от мрачни мисли, да си сипем по една ракия и мощно да извикаме „Да живей Независимостта!“.