ЗАЩО ДЕЦАТА СТАВАТ УБИЙЦИ

В летните жеги новината за 15-годишното момче, което заклало 11-годишно момиче, подейства като студена пот. Допистниците я емнаха, усукаха, разточиха като баница и изпекоха до степен на хрупкавост. Появиха се даже последващи аналитични материали, свързани с това, че 11-годишното момиче водило “двойствен” живот. Аргументираха се с наличието на 3000 приятели във Фейсбук.

Това поставя въпроса: Доколко едно дете на 11 години може да води “двойствен” живот. Какво, по дяволите, означава това? Дали “хаква” из интернет пространството? Или ръководи организирана престъпна група за нещо незаконно?

По всички закони всяко дете до 14 години се води малолетно и не може да изразява правно валидна воля. Това, вместо него, правят родителите му или настойниците. Изхожда се от липсата на достатъчно физическо и психическо развитие. Това означава ли обаче, че имаме прецедент?

Очевидно не, защото същите допистници веднага изровиха факти, че в момента около 20 000 непълнолетни лица (на възраст от 7 до 18 години) търпят различни поправителни мерки за извършени от тях престъпления. Десет от тези деца са осъществили убийство или опит за убийство.

Нямам представа как е било преди, защото до 1990 година такава статистика не намираше публичност. Все ми се струва, че все пак не беше така. Дали защото възпитанието беше друго или обучението в училище, не знам.

Знам обаче, че тогава нямаше интернет, а децата караха колелета, вместо ховърбордове. Спомням си, че бях от първите класове, които изучава за чудото на компютрите и бъдещото интернет протранство. Тогава нищо не схващах, защото чаках даскала да обърне гръб, за да играя на “бомбички”. Сега, като че ли, съжалявам за разсеяността си.

Днешните деца сякаш се раждат с интернет в главата си. А той предоставя пълна свобода и неограничени възможности за себеизява. Родителите няма как да разберат това, защото бясното развитие на технологиите по презумпция предполага родителят да е изостанал в тази сфера. Вероятно, подобно на компютрите навремето, следва да се въведе задължително обучение в училище за рисковете от общуване в социалните мрежи. Също вероятно, това е работа на самите родители, които трябва да се понапънат и “прогледнат” в това, което е ново за тях и актуално за техните деца.

Няма рецепта, има факти, които тревожат. Има и заклани деца и други такива, които колят, а после отиват да играят на криеница. Това е за психолозите, аз само се чеша по главата и се чудя. Въпросът е дали психолозите се чешат по езиците и дали някой ги чува.

Социалните мрежи са чудо на Съвремието, в което ние се гмуркаме през глава, с идеята да достигнем неподозирани дълбини. Там търсим бисерни миди и не обръщаме внимание, че в най-добрия случай, ще попаднем на гадни морски таралежи за настъпване, или в най-лошия случай, на акули, току-що приключили с диетата. А след време тези социални мрежи ще бъдат остарели и заменени с бог знае каква магия.

Няма как да се предвиди бъдещето. Но можем да се включим в заниманята на децата в интернет. Ей така, непринудено, деликатно, без насочен тиктакащ показалец. Сякаш сме любопитни аборигени, които искат да научат от децата нещо ново. За да не четем след време новини от сорта: “9-годишно момиче преби с бухалка 7-годишно момче, заради плюшено мече, натъпкано с амфетамини. Извършителката избягала с дрон и в момента се издирва от полицията и около двадесетина съученици на пострадалия, организирали се по интернет”.