За Марийките, антидепресантите и къде отидоха майките в приказките

​​15 август. Марийкин ден. Голяма Богородица.

Ден на Варна, Празник на Несебър - вероятно покрай него и на Шумен (тъй де, Варна вече е с обновено пристанище на Шумен).


Фанфари. Чествания на боевете на Шипка.

Още фанфари.

​​Празнични илюминации. Графа, предвождащ стадото от Дивни, Дари, 100 кила и сие, ще пее и се смее. Всенародни чествания.


От толкова радост чак на човек му трябва отрезвителна доза антидепресанти - усмихващите се лица са най-депресирани. Антидепресанти за превенция. Антидепресанти за индулгенция. Да живееш значи да се депресираш. Неизбежно е. Няма как. И няма нищо страшно в неизбежното. Така както няма нищо неизбежно в страшното. То просто се случва - рано или късно става.


Или така, както става в приказките. Във вълшебните приказки. В които майката винаги е дизертирала. Тя или е починала при раждане, или е умряла от зловредна болест, била е убита от разбойници...или просто отсъства. Липсва. Няма я. Затова пък е оставила я фея-закрилница, я доброто духче от тавана, я червени обувки. Все дарове магични, предпазващи и опазващи. И малкото момиченце - ще го наречем Мария за целите на днешните чествания, бива дарено с рицарска сила, с божествено покровителство, мощен енергиен заряд, превъзмогващо я вълк, я тиранична мащеха, я Баба ни Яга от крайпътната гора. И така Мария става СУПЕР МАРИЯ. СУПЕР МЕРИ! Или Гордата Мери (Proud Mary) - вероятно в изпълнение на Тина Търнър. Или нещо като в песен на Стефан Диомов "Тя се казваше Мария, беше красавица тази Мария. Помня косите й, помня очите й. Парещи звезди".

Щеше ли Мария да бъде Супер МАРИЯ, ако не се бе изпречила срещу големия лош вълк? Щеше ли Супер Мери да бъде Супер, ако не беше звярът? Щеше ли Гордото Марийче да бъде гордо, ако я нямаше злата мащеха и трите й изродливи себични дъщерички? Мария (демек квинтесенцията на женското) може и бива родено единствено в БОРБА. В СБЛЪСЪК. В ПРЕОДОЛЯВАНЕ. И ПРЕМИНАВАНЕ. И да, Малката Кибритопродавачка, Звероукротителката Бел, Малката Русалка, дори Мара Пепеляшката - тоз образ на разплакаността, не са били на антидепресанти. Напротив, "оставени" от майките си като "малки" са запретнали ръкави и взели, че станали големи. Не са замръзнали в студа по Коледа, не са били сготвени и изядени за предястие в къщичката на кокоши крак, не са били отровени поради веганските си наклонности към червени ябълки, не са дори погълнати от големия лош вълк (който между другото в съвремието има още по-големи зъби и зли помисли). Станали големи. Толкова големи, че днес да се сещаме за тях с трепет в сърцето. И като са ставали големи, дори не ставали баби - трудно можем да визуализираме Червената шапчица предрешена като някоя друга баба - я Яга или Цоцолана. Да станеш голям означава това - от малък да минеш в градация СУПЕР. И да станеш Супер Герой.

Супер Марийките не пият антидепресанти. Супер Марийките са станали големи, когато са убили един-два дракона, преминали са през девет планини в десета и са ни донесли златната ябълка след като изкормили поне един вълк и светили маслото на поне една баба Яга. МИНИМУМ!


  • Facebook Social Icon