КЪДЕ СЕ ЗАГУБИ РОКА ТОВА ЛЯТО?
Спомняте ли си 2010-та? Въпросът е поставен, разбира се, към почитателите на рок-музиката, както се подразбира от заглавието. Тогава в България вреше и кипеше от музикални събития. Нека пак да си ги припомним: Фестивалът “Sofia Rocks” с главни участници Metallica, Megadeth, Rammstein и много други. Първият ден с "Голямата четворка" даже беше предаван на живо по киносалоните из цял свят. Бургаският фестивал "Spirit" с хедлайнери Faith No More. Станалият традиционен "Каварна Рок фест". Няма да споменавам грохотните AC DC натъпкали през май същата година близо 60 000 на националния стадион. Е, Славчо, казват, бил докарал и 70 000, но факт е, че самият той предната година също пътува до Виена за концерт на австралийците.
През споменатата 2010г., а и в следващите години, за България се говореше като за страна, където мало и голямо се прекланя пред рок-музиката. Имаше понятия като ”рок-столица”, имайки се предвид Каварна и “кметъл” – нейния самоотвержен “олд скуул” кмет Цонко Цонев. Панелни блокове се рисуваха с лика на рок-звезди, паметници се градяха на метъл величия като Дио. Manowar пееха на концертите си родния химн. Голяма част от населението сякаш празнуваше победата си над чалгата, някои обаче аналитично предполагаха, че “врагът” просто спи.
Каква е ситуацията сега, само седем години по-късно? Фестивалът “Sofia Rocks” безславно изстина. В София вече липсва какъвто и да е фестивал, посветен на рока, междувпрочем. Бургаският Спирит също се изпари в жегата. Имаше някаква наченка на нов такъв фестивал край морето "Summer Chaos", който две години се опитваше да създаде традиция, но тази година беше канселиран точно два дни преди началото му. Обяснение – слаб интерес. А на него се очакваше всенародната любимка Таря Турунен. Няма го и “Каварна рок фест”. Там новата кметица Нина Ставрева вече е заложила на фолклорни танци с високо вдигнати хлябове и казачок. Обяснение – на местните им писнало от кирливи метъли и си искали фолклорните танци и казачока. Блоковете щели да бъдат замазани, а на бронзовия Дио – да му сложат донски калпак. Ихууу!
Вярно е, че се пръкнаха два нови фестивала – един в Пловдив и един в село Мидалидаре, под егидата на възкръсналия кметъл Цонко. Дали обаче те ще върнат България на рок-картата? Ха дано, ама....
Големият проблем е посещаемостта. Въпреки актуалните имена като Evanescence, пловдивският "Hills of Rock" събра средно по 8000 души на ден. Чирпанското село пък приюти едва 3-4000 души. За последното си има оправдание и това е спорната локация насред изпечената Тракийска низина, което отказа мнозина фенове. Както и трудно произносимото име, което пък се оказа пречка за голяма част от стопаджиите на по две-три мастики. Преди два дни, за сравнение, малкото Чипровци събра 10 000 насред гората, без каквато и да е изградена инфраструктура до сцената. За някакъв събрин Амар Килер. Или Гилер май беше, няма значение
Нека да видим горната снимка от фестивала Wacken Open Air. Тя е от концерта на Алис Купър и на нея се виждат 80 000 души. Ще кажете, ама това е Германия. Ще ви отговоря – ама Вакен е колкото Мидалидаре и Алис Купър е също толкова олд скуул, колкото чирпанските звезди Dee Sneider и Udo.
Последното поставя болезнен въпрос. Рокаджия ли е българина или просто се увлича музикално според ситуацията. Ако има има, ако не, пускаме си Преслава и опс-сааа, опс-сааа. Зарипваме като Боби Михайлов. Как само мърда ръчичките този човек на чалга, като майстор на играта “тука има, тука нема”...но да не се отвличам.
Ще излезе, че рокът не е животно, както пееха Контрол, а малко паленце, което скимти в скута на родния меломан, докато му омръзне и захвърли в ъгъла, заменяйки го със силиконови клипове и Криско.
Помня един мой съученик, който бясно слушаше Iron Maiden, имаше разкошна дълга коса, целият лятно време смърдеше на кисело от кубинките и плътните дънкови якета с метални капси и гумени нашивки. Не бях го виждал от години. Когато се срещнахме, си припомнихме доброто старо време и най-вече страстта към рока. Той твърдеше, че любовта ръжда не хващала. После отидохме да си допием до едно място в Студентския град, което аз знаех като рок-клуб. Оказа се, че то имало ново предназначение – чалготека. На въпроса ми къде може да попаднем на рок-музика, сервитьорът от заведението завъртя бавно главата си във всички посоки в стил “Хан Аспарух” и отсече: “Никъде!”. А моят съученик ме изгледа учудено: “Ама ти не знаеше ли, че това е отдавна чалгиджийница?”. “Ми не знаех”, отговорих му аз и на свой ред попитах: “Тогава защо дойдохме?”. А той се ухили саблезъбо и вика: “Е как защо!? Да пощракаме с пръсти, да разкършим дупетата, да си отпуснем душата. На тия години и с тия шипове във врата, с метъл не става тая работа!”.
Мдаа..Тежки времена се очертават за родните рок-фенове. Май ще трябва ние сега да минем в засада до настъпване на по-добра революционна рок-ситуация. И да стягаме куфари за световните фестивали догодина, че тук най-много да напипаме Азис.
Но да не бъдем толова черногледи. Да се утешим с малко национално самочувствие и като един Кубрат Пулев, търкайки насиненото си око, да приемем нещата с едно: “Продължаваме напред!”. С трибагреник на раменете и перхидролена Андрея под потна мишница. \m/