САНДВИЧАРАТА НА СКОПИJЕ НЕМА ДА РАБОТИ. СИТЕ КЕ ОДАТ НА ФУДБОЛ.


“Дека ке одиш?” Този въпрос ми задава тлъстата македонска митничарка, преглеждайки паспорта ми. “Епа на мач” – нелепо отговарям, правейки се на редови гражданин от Петрич, където никога не съм бил. “Айде бегай!”, ми вика тя, с което митническата проверка се приключва. Като в стар филм на Тодор Колев въздъхвам, че “не ме ровиха много” и с тракащи зъби поемам към Скопие. Тракащи не от адреналина, а от разбитите пътища до там. Явно си нямат Лиляна Павлова да им ги оправи.

А в столицата потомците на Александър Велики преливат от гордост. Централната част е залята от футболни фенове от цял свят, очакващи сблъсъка за Супер купата на УЕФА между Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед. Именно политиката за популяризация на футбола, водена от УЕФА, се корени в решението финалът да се проведе в Македония. Местните жители изпъчено крачат по площада и гледат с наслада и гордост как запаляковците почти лягат да се снимат пред гигантския паметник на Александър Македонски. То ако почти не легнат, не могат да го поберат в кадър.

Кафенетата и барчетата са пълни на макс, цените им извънредно са скочили три пъти и доближават дори тези по Витошка. За хотелите достатъчно много се изписа, че нощувката след мача се равнявала на седмица на Халкидиките.

Най- колоритни естествено са преобладаващите фенове от Манчестър. Те са си приватизирали една сладкарница точно срещу хотел “Мариот”, където спи отбора на Реал. От колоните дънят химни на Юнайтед, вероятно целящи да лишат от дрямка и спокойствие мадричани. После става ясно, че това не им е повлияло.

Между другото, за пръв път чух, че има и R&B химн на Манчестър Юнайтед. Той е изпълнен прочуствено от една госпъл дама, която екзалтирано повтаря “Fuck you Arsenal, Fuck you Liverpool, Fuck you Shitty”. Някаква естетска дълбочина се долавя от припева. Разбира се, феновете на Манчестър се наливат предимно със Скопско пиво и го произнасят трудно. Един червендалест чичка мощно се хвали, че това била неговата бира, защото се казвал Скот. Не му казах, че и у нас му викаме Скотско.

Има само един проблем. Жегата. 40 градуса е, а в центъра на Скопие няма кьораво дърво. Местните с шепичка на уста разказват, че това е резултат от политиката на бившия премиер Груевски. Той изсякъл всичко наоколо, за да построи копието на Триумфалната арка, античния Археологически музей, трите моста с безчет статуи на всички велики македонци. Като се почне от император Марк Аврелий и споменатия Александър Велики, мине се през Климент Охридски, Гоце Делчев, Петър Делян, майка Тереза и Димитар Бербатовски. За последния не съм сигурен, но някакси естествено звучи. Казват, че цялото това умопомрачително нещо било съградено от стиропор и боя. Те засилвали парниковия ефект. Затова на центъра му викали Сандвичарата. Не че толкова се предлагат сандвичи, а защото лятно време, преминавайки през него, за три минути се превръщащ в бургер със собствен сос.

Българската реч предизвиква смесени чувства у македонците. Някои жизнерадостно викат, че сме “наши ора”. Други се мусят, вероятно защото не сакаме да признаем и Христо Стоичковски за македонец. Трети се смеят, че езикът ни бил смешен и сме преписвали грешно от древната македонска кирилица. Ние не им се сърдим, като достойно им отговаряме, че тяхното национално знаменце със слънчице на него пък е откраднато от детско парти.

Малко преди мача Сандвичарата опустява, остава само малка група препържени ентусиасти без билети да гледат мача на екран. Другите са или на стадиона или някъде на хладно пред телевизорите.

За мача няма да говоря, щото веке мина. Само ще кажа, че там вече много ме ровиха. Изхвърлиха ми всички монети на стойност около 30 лева, барабар със запалката. Ровиха сите, няма “машко”, няма “женско”. След мача ми хрумна да се върна при кофите и да си намеря поне запалката. Десетина стюарди обаче вече деляха плячката над купчината секвестирано имущество. Идеше ми да им го върна с едно “Fuck you, Вардар”, но ми стана съвестно заради Панчо Владигеров.

В крайна сметка, Реал си взима своето от мача, а аз на другия ден, тракайки, поемам за София. Моят приятел, който живее в Скопие и ме приюти, подхвърля, че утре властта щяла да отсече последните десетина дървета, откъм албанския квартал, за да построи нова гигантска статия. Този път на Зинедин Зидан и Жозе Мауриньо, хванали заедно македонското знаме. Чудя се за момент дали не ни е обзел великобългарски шовинизъм или просто ни е яд, че някой футболен бюрократ е избрал Скопие пред София. Успокояваме се, че все още бъркат столицата ни.

  • Facebook Social Icon