Болестта на това да обичаш хронично

Всъщност болестта е хронична. Или по-скоро генетична. Синдром на Уилямс. Или защо тук и сега е недопустимо да се обича много, силно, неразумно.

Ами...отговорът е един. Защото не може. Просто. Точно. Ясно. НЕ МОЖЕ. НЕ СТАВА. ПОНИМАЕШ?

Затова и мъдростта на вековете или вещите в занаята (естествено доктори) са определили обичта като болест на генома, който изражда и определено не възражда. Обичането с отворени обятие е рисково, повече неприемливо отколкото допустимо и по всички стандарти - ЗЛОПОСТАВИМО! Но ако е недопустимо - кой го е недопуснал, кой го е зло-поставил, кой го е зло-направил?

Да си представим сблъсък. Мач. На Герена. Част от агитките са обичали хронично (естествено ЦСКА, ЛЕВСКИ или дори Лудогорец). После омразата е влязла в кръговрата на кръвообръщението им, обладала ги е стил магистрална жрица след солидна пачка и не ги пуска докато ги недовърши. Повсеместно е разградила милото, топло чувство на обичане. Защото с обичането е така - ако се оставиш на болестта и не я третираш, тя надделява, преборва и превъзмогва. И подобно на агитка те напада, защото си отишъл в противниковия отбор. Затова и предвидливо сме се имунизирали под шапката на сериозността и ....сме спрели да обичаме. Синдромът на Уилямс пък си остава дефект на 7-мата хромозома, която превръща обичането в медицински показател, който задължително след да подложим на лекарска терапия, обилно да полеем с хапчета-химия и грижливо да поставим под похлупака на невиждането.

Няма обичане - в ремисия сме. Обичаме - синдромът ни довършва. И за да научно подкрепим таз кратка теория можем ний да я онагледим с Джак и Роус. Онези Джак и Роуз, които само един Лео ди Каприо и Кейт Уинслет могат да пресъздадат в потъващия Титаник. Да бяха необичали, да бяха останали живи. Но уви - не бяха! И уви това не е Холивудска приумица. Затова и Хамлет на нов глас би подел "Да обичаш или да не обичаш. Това никога не е бил въпросът. Не обичаш - това е отговорът".

С две думи "Много шум за нищо". Защото не става дума за проста обич, а за любов. И то от оная, въздигната от Ерих Фром в изкуство. Затова и е важно да боледуваме. От болестта на любовта. И един ден, един ден ако сме много късметлии, болестта ще се превърне в епидемия.

Да е жив и здрав Уилямс - пътеводителят на обичливата болест! И дано всеки тя да споходи!

П.С. Моля не се ваксинирайте от болестта на любовта.