Светла Памет на Светлия

Вали. Много. И сиво е. Вероятно защото днес го опяват. Или въздигат. Вероятно защото скръбта често идва чрез дъжд. И ни открива голи по сълзи.

Кристиан Таков. Светлият. Бунтуващият се. Опечаленият от тънещата невидимост на иначе видимото. Търсещият. Намерилият. Принеслият. Отнеслият.

Зад дъжда проблясва светкавица. Светлина раздира простора. Горното се отваря, за да поеме долното. А ние, малките, слепите, глухите и все още неизбраните, оставаме потънали в калните дупки на долния свят да го бродим като хобити, изгубени и безпътни. Отекват словата му "Бъдете спокойни – изборът е ваш.

И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.​"

Изборът е наш. Изборът бе и негов. И затова избра - с много душа и с още повече сърце. Защото изборът е в нас. ​И защото многото се крие в малкото.

​Нека не бъдем от малките. Нека не бъдем от малкото. Нека изберем светлото. И светлото ще избере нас.

А днес - днес ние избрахме дъжда, тъй както дъждът избра нас. Защото когато светлият отива в светлото настъпление долу прави тъмното.​