Разводът на Ромео и Жулиета, за който Шекспир не посмя да напише


Той (Шекспир) всъщност предпочете да ги убие, а не да ги ожени и така бавно, методично и с финес да ги довърши.


Те - има се предвид Ромео и Жулиета.


Те - 13-десет годишната девойка и 17-годишния младеж, които след 3-дневна романтична "поезия" бяха сигурни, бяха побъркано убедени, че това е любов, че това е смисъл, че това е живот. Може би, може би с този свой избор, както и с избора Ромео и Жулиета да се изучава от ученици по цял свят се стигна до цяла върволица от освирепели девойки-стил върколаци, които вярват, че любовта е рожба на мимолетна романтика, задължително следва да е трудна и неимоверно трябва да има примеси на драматизъм. Иначе?! Иначе Графът нямаше да възпее неудовлетворената и подвластна на бушуващо разрушителна емоция жена в тоталния "хит" Drama Queen.


Какво всъщност иска да ни каже Шекспир в посланието си от Ромео и Жулиета? Може би иска да ни покаже, че не е нужно да си русо-синеок като Леонардо Ди Каприо, за да получиш любов (макар че русата глава да помага за материално благоденствие в някои култури, сред които причисляваме и нашата си балканска)?! Може би ако не се бяха себе-убили Ромео и Жулиета щяха да водят посредствен живот на средностатистически англичани от провинциално италианско градче, позиционирано далеч от Верона?! Може би трагедията е, че възпятата като апотеоз на любовта история по същество показва огорчението и омерзението на автора си от това, че някой вижда някой и заявява това за любов. Да направим грозен преглед на историята - Ромео, 17-годишен младеж, изпаднал в лека форма на депресия поради "любовни" злощастия, отива на "купон" и с цел да се избави - веднага харесва наличния "матриал", канализирайки розовите си чувства към наличната и явно хубавка девойка Жулиета. Ромео не познава Жулиета. Жулиета не познава Ромео. Казват си, че се обичат обаче - това обичайно помага като лекарство срещу нехаресването на това, което ни се случва тук и сега. После?! После започва мимолетно увлечение, което бързо се приключва от сюйсидните тенденции на описания в началото като депресивен Ромео (нещо нормално с оглед хормоналния баланс, характерен за 17-годишните) и последвалата смърт на Жулиета, която също е пропита с аналогични и никак не алегорични самоубийствени действия. И толкоз.


А ако се бяха оженили? Шекспир не се осмелява да разкаже. Трагедията да не познаваш някого, с който си се "бракувал", геният остава на нас. Той единствено ни показва, че мимолетното увлечение, което незаслужено бива възприемано като любов, не може да бъде квалифицирано в жанр различен от ТРАГИЧНИЯ.

Шекспир не разведе Ромео и Жулиета. Спаси ги преди това. В друга форма на трагичното и неосъзнатото.


  • Facebook Social Icon