ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ГЛУПАВАТА И ДОСТОЙНАТА СМЪРТ
Трагичното събитие отпреди дни, при което един скъп хеликоптер падна в морето, заедно с командира си, отприщи разнопосочни коментари. Първите бяха свързани със загубата на достоен и изключителен летец. Вторият беше на Премиера, който почти си го каза: “Язък за хеликоптера! Отидоха 50 милиона!”. Трети плахо разсъждаваха, че смъртта на пилота била някакси глупава, в смисъл, че летял неразумно ниско над кораб и перката на хеликоптера счупила мачтата му, в резултат на което почнал да губи височина.Остава дилемата: Е ли смъртта на летеца достойна или глупава?
По отношение на глупавата смърт повечето хора предпочитат да мълчат и да се кръстят, ако да са набожни или не. Други не се свенят буквално да “прославят” глупавата смърт. Знаем за ежегодните световни награди “Дарвин”, давани посмъртно на лица, напуснали този свят по ней-нелепия и идиотски начин. Аз специално си спомням за две от годишните награди.
Първата беше свързана с един водолаз, намерен мъртъв и потрошен насред изгоряла гора, на 100 км от най-близкото дълбоководно езеро.Оказало се, че човекът се бил гмурнал във въпросното езеро да изучава подводната флора и фауна, когато противопожарен хеликоптер го загребал с контейнер да гаси запалилата се гора. Дълго време си представях градацията в предсмъртните емоции на водолаза.
Или пък онзи бездомник от Мексико, когото намерили умрял в изоставена водосточна тръба, където бил преял с боб и се задушил от собствените си газове.
Извън тези “издънки”, за които продължавам леко да се съмнявам, че са истина, се сещам за нелепата смърт на много достойни и прочути хора. Антонио Гауди, испанският архитект, съградил La Sagrada Familia, бил блъснат от трамвай през 1926г., докато пресичал площад. Бон Скот, легендарният вокалист на АС DС, пък се беше напил и задушил от повръщаното. Френският крал Анри ІІІ през 1589г. бил наръган фатално с нож от изменник, който уж му носил вести. Пикантната подробност е, че кралят приел госта си, докато се облекчавал в покоите си по голяма нужда, седнал в сребърно гърне. Няма данни дали е бил с короната на главата си. Известният изобретател Франц Рейшелт през 1912 година се опитал да конструира първия парашут, като си ушил обилно количество пелерини, които наметнал на себе си, наричайки се “Летящият шивач”. Така той скочил от висока сграда, за да докаже действието на творението си, но не се превърнал в първия Батман. Дълго време изчегътвали мустаците му от тротоара.
В роден план също има примери за нелепа и абсурдна смърт. Столичните следователи още разправят случая с онзи възрастен софиянец, три пъти “Герой на социалистическия труд”. Трудовите си подвизи той развил в бившия завод “Кремиковци”, където претопявал желязо. Когато се пенсионирал, той обичал да се разхожда из центъра на София, накичен с ордените, за да дразни комшиите с буржоазно самосъзнание. Така един ден тръгнал да пресича ул.Черковна с високо вдигнато чело. По същото време отляво по улицата обаче бясно препускал кон с каруца, начело с млад циганин. Вдъхновен от уестърните, каруцарят дърпал поводите прав на каруцата, в която естествено имало голямо количество старо желязо. Мургавият Гойко Митич видял пресичащия Герой на социалистическия труд и дръпнал рязко юздите, но разстоянието било малко, пък и подкови трудно правят спирачен път по асфалт. Конят блъснал нашия човек, прегазил го с четирите крака, но не фатално, защото когато пенсионерът отворил очи, той бил жив, легнал по гръб и с глава застанала между задните части на коня и предната част на оста на каруцата. Аха, да си отдъхне, когато от инерцията старото желязо, оново което той цял живот претопявал, злобно се изсипало върху него. Ордените били смачкани до неузнаваемост.
В по-ново време друга една циганска каруца с двама роми, баща и син, обикаляла из столичните квартали да крадат чугунени капаци за шахти. Те си падали малко изобретатели, защото били изрязали на пода на каруцата дупка с формата на окръжност, две педи по-широка от капаците на шахтите. Така двамата спирали каруцата точно над шахтата и без да привличат вниманието, малкото цигане се навеждало през дупката, дърпало капака, вкарвало го в каруцата и продължавали нататък. До деня в който цигането, прибирайки поредния капак, се изхлузило през дупката, право на дъното на шахтата. Не е смешно!
Дотук с черните примери, за да не ме помислите за психопат. Връщаме се на първия въпрос. Коя смърт е глупава и коя достойна? Има ли въобще подобно разделение и не е ли смъртта една и съща, както и неминуема и неизбежна? Като малък в училище ме учиха, че достойна е смъртта само на героите от стиховете на Веселин Ханчев и Веселин Андреев, които умират в нечовешки мъки, без да проронят дума. Ако е така, предпочитам да съм три пъти “Герой на социалистическия труд”, пресичащ ул.Черковна.
Пък и съмнявам се Свети Петър, там горе пред Райските порти, да се превива от смях и да спуква от бъзици нещастния водолаз. Това няма как да го знаем на този етап, но ако ще се мре, по-добре да е от раз и внезапно. Преди някой ганьовец да е предявил за плащане фактура за 50 милиона.