СЛАВНИ СПОМЕНИ ЗА БОГДАН ДОЧЕВ И “БОЖИЯТА” РЪКА

Преди няколко дни на 81-годишна възраст си отиде Богдан Дочев, със сигурност най-известния ни в световен мащаб футболен съдия. За тези, които не знаят, освен повече от десетилетие рефериране по родните стадиони, Богдан Дочев е бил международен съдия цели девет години, между 1977 и 1986г., като е ръководил 47 международни срещи и е взел участие в две световни първенства – Испания през 1982г. и Мексико 1986г. Няма друг български футболен съдия, който да се похвали с подобно постижение.

Именно тази последна 1986г. изстрелва Богдан Дочев в значимата световна футболна история, превръщайки го в първата българска ярка следа. Разбира се, ще последват още три такива – четвъртото място на световното в САЩ през 1994г., Златната топка на Стоичков същата година и картотекирането на най-възрастния футболист в професионален клуб в лицето на Бойко Борисов (известен още като трикратен премиер, най-добрия тенисист и белотаджия сред аматьорите и най-голям колекционер в света на десетсантиметрови трицветни лентички).

През далечната вече 1986г. Богдан Дочев е страничен съдия на четвъртфиналната среща между Англия и Аржентина. След нулево първо полувреме, в 51-та минута английски защитник нескопосано връща топката към собственото си малко наказателно поле. За нея скачат дългучестия вратар Питър Шилтън и трътлестия с ръст на “запъртък” Диего Армандо Марадона. На една линия зорко към тях е вперил поглед Богдан Дочев на тъча.

Тук натискаме “pause” и внасяме няколко задължителни уточнения. Мачът е с особен заряд и политически привкус, след като няколко години по-рано Великобритания и Аржентина водят странна война за Фолклендските острови в Атлантика. Същевременно, Марадона към този момент е със статут на непризнат и нереализиран гений (нещо като третия български космонавт) след неуспешно предишно Световно първенство в Испания и пълно фиаско като играч на Барселона.

Отново “play”! За всички е ясно, че за да достигне дори носа на Шилтън, Марадона трябва да скочи с високо вдигнати ръце. Което той прави, за да прасне с юмручето на лявата си ръка топката право във вратата. Казват, че първоначално всички на терена почнали да се хилят, дори и главния рефер Али Бенасьор от Тунис. Богдан Дочев обаче имал друго мнение по въпроса. Той хладнокръвно задържал спусната ръката с флагчето и се затичал към центъра – знак, че голът е редовен.

Останалото е история! Четири минути по-късно Марадона вкарва втори гол, този път истински шедьовър, след като навързва половината англичани от центъра до мрежата на зашеметения Шилтън. Аржентина печели с 2:1, след седмица става световен шампион, а Марадона най-после се окичва с короната на най-велик футболист на планетата за следващите поне пет години.

Много може да се гадае какво щеше да се случи, ако ръката на Богдан Дочев се беше разколебала и изпружила нагоре. Дали Аржентина щеше да стане световен шампион? Дали Марадона щеше да получи дългоочакваното признание? Със сигурност родният рефер преди повече от тридесет години променя съдбата на много хора и на футбола като цяло.

Неговият живот също се променя, макар и в негативна посока. Това се оказва последния международен мач на Дочев, а казват, че той изпаднал в дълбока депресия. Години по-късно, Дочев споделя, че Марадона бил съсипал живота му, че бил голям гений и малък човек. Характерните по нашите географски ширини злобари пък побързаха да сравнят постъпката на Богдан с други “срамни” български постижения, като изравянето на костите на Чарли Чаплин и шумкарството на Сиатълския трапер Минчо Дончев (за него вече писахме в Бомберанг).

Факт е обаче, че само тук си сипем пепел на главата и гледаме мнително на понятието “слава”. Забравяйки, че славата е налице и когато променя световната история. Тя губи значението си единствено, ако води до престъпления, убийства, геноцид.

Богдан Дочев през 1986-та не уби никого и ръководи според собственото си убеждение. ФИФА оценява съдийството му на 8.4 по десетобалната система. Дори да е сбъркал, името на България тогава става известно и за непросветените футболни маниаци. А в Аржентина сигурно още му палят свещи. Доказателство за постижението му е, че главният рефер Али Бенасьор въобще не се чувства гузен от реферирането си. Даже издава книга по въпроса, с годините непрекъснато си разменя подаръци с Марадона и стават първи приятели.

А Диего, макар и никога да не благодари на Богдан (което все пак доказва, че е Малък), индиректно изрази признанието си към него, обявявайки, че ако е имало ръка при гола му, това е била Божията ръка. Някои обясняват това с набожността на Марадона, но ние си знаем, че той е имал предвид ръката на Богдан, божествено положила на Пиедестала на футбола заслужилия към момента Крал.

Така че, почивайте в мир и без угризения, г-н Дочев! Вие оставихте своята ярка следа във футбола и в моето юношество пред цветния “Електрон”. А Дан Диего още не е почерпил като хората....