ЧИЯ Е КИРИЛИЦАТА? И ПРАВЕНА ЛИ Е С ОГЛЕДАЛО?
Много шум се вдигна (но не край Босфора) тия дни, покрай Путиновото изявление къде е родината на кирилицата. Нашите политици вкупом заклеймиха версията, че Македония била нейната родина, като определиха действията на руския президент като “злобна путинофилия”. После се оказа, че не бил казал точно това. Имал предвид македонската земя като географско понятие. Даже проф.Божидар Димитров почти го защити, обявявайки, че по времето, когато древната Киевска Рус е приела християнството, Българската патриаршия и книжовното дело било концентрирано около Скопие – географска част от Първата Българска държава. И дори в онзи период имало още едно географско название “Македония”, което се отнасяло за земите от Византийската империя, намиращи се между Пловдив и Цариград. На всичкото отгоре, скандалът се разрази баш насред 24 май – този ревниво почитан у нас и единствен по света (Така са ме учили от малък!) празник на Буквите и Словото.
При всички положения обаче червеят на съмнението чопли отдавна пишещите на кирилица. По ред причини. Един мой познат англичанин преди много години изрази пред мен версията си, че кирилицата била правена с огледало, поставено пред латинската азбука, като създателят й, ей така така, за разнообразие заставал отвреме навреме на челна стойка пред огледалато. И ми даваше за пример родните Я, И, Г, Л.
В интерес на истината, кирилицата не може да се приеме за кой знае колко иновативна. Вижте писмеността на китайци, японци и тайландци, за какво въображение става дума. Или нещо по-близко – грузинската писменост. Тя сякаш е изваяна по неповторим начин от танцуващ дервиш, препил с грузински коняк. За близостта между кирилицата и латиницата онзи англичанин даваше за пример и изключително важната за британските туристи дума РЕСТОРАНТ. Там всичко било едно към едно, само с произнасянето имало зор. Така че, с ръка на сърцето, от техническа гледна точка, кирилицата не е кой знае какво ново творение.
Сега, за създателите. Всички знаят, че Кирил и Методий не са били славяни. Не са били обаче и македонци. И първоначално идеята за разпространение на кирилицата се е била зародила във Великоморавия, някъде около днешна Словакия. Тук македонците окончателно могат да си гледат работата, защото след гоненията във Великоморавия, Кирилометодиивите ученици Климент, Наум и Ангеларий са дошли и са били приети радушно от княз Борис І у нас през Дунав и то от северната му част, а не с кану през Охридското езеро. Можем да си отдъхнем от този исторически факт.
Идва ред на най-обезпокоителното. През ІV век в Египет се е появила коптската азбука. С нея са си служили коптите. Те са едно от най-старите християнски религиозни общества. Даже към момента коптите-християни в Египет са 7-8 милиона. Ако човек се вгледа в коптското писмо, ще открие, че то е създадено на основата на елинистичната писменост. Но с някои букви-изключения, които са си чисто коптско творение. Това са буквите Ш, Щ и Ч. Точно с тези букви, по Вазовски, ние бием тъпана и на клеветата, че кирилицата уж била създадена с огледало, “строшаваме зъбът”. Да де, ама коптите са си служили с тази азбука, досущ приличаща на кирилицата, пет века по-рано от Кирил и Методий.
В това лично се убедих, когато посетих преди време една от фараонските гробници в Долината на царете в южен Египет. В края на VІІ и началото на VІІІ век коптите са се крили в тези издълбани подземни ниши от арабските нашественици, а указателната табела до един древен надпис в една от гробниците сочеше, че той датира от 580 г. и прославял създаването на Египетската патриаршия. Там, насред неразбираемия за мен текст, зърнах “нашите” Ш, Ч, че и Ю даже. И не беше варварска балканска намеса, защото наоколо нямаше надписи от рода на ДОЛУ ЦСКА и СИНИ ГОВЕДА. Явно някой във времето е преписвал, но това определено не са били коптите.
Та, какъв е извода? Може би, че не трябва да си правим изводи. Времето и пространството не са наши и не ни принадлежат. Авторските права спрямо тях са неприложими. Наши са си само празниците.