Напред, науката е слънце!...Можем ли на сянка?!


Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен....А ти - ти се върнеш вкъщи, прежулиш набързо направената вечеря, седнеш пред телевизионния сет. Науката била слънце, но докато ни остане време за нея слънцето отдавна е залязло. И сме взели че сме заживели в сянка.


Има ли живот в сянка и къде отива науката, когато слънцето залезе? Днес е 24-ти май - светлият ден на словото; словото, което гради утрешното ни утре и разказва сегашното сега. Словото обаче днес бе убито, дъждът на срядата го удави, а неотговорното му ползване го погуби. Може би днес е непразник, а помен - поменът-възпоменание за онази непозната сила, която аз, ти, тя, то и ние имаме и не подозираме да притежаваме. Днес аз, ти, тя, то и ние уютно и познато останахме вкъщи, уплашени от дъжда, така както утре - аз, ти, тя, то и ние уютно и уплашено ще се откажем, облекчено ще заровим глави в пясъка и с лека ръка ще подминем напред. Напред, но в онова напред, където няма слънце. Защото словото е отговорност, дълг, чувство, отношение. Словото е НАУКА. Онази наука, която се позиционира само напред и която я няма назад. Можем и да можем на сянка. Така, както онези - Кирил и Методий можеха и да не нарушат триезичната догма, издавайки книгите си на славянски. Така, както Паисий можеше да не стои на сянка в Хилендарския манастир да си написва Историята Славянобългарска. Така, както Вазов можеше да прекарва време в раздумка със светски дами, вместо да пише Под Игото. Така, както Гео Милев можеше да пропусне "Септември" и да пее по подобие на Миро, че Август е Септември.


Но Август НЕ е Септември; Септември ЩЕ БЪДЕ МАЙ! ЩЕ БЪДЕ! ЩЕ БЪДЕ!


А докато пребъде - НАПРЕД, НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ! И НЕ, НИЕ НЕ МОЖЕМ НА СЯНКА!


  • Facebook Social Icon