БЪЛГАРИЯ – СТРАНАТА НА СРЕБЪРНИТЕ ПРЪСТИ И ГРИШКАТА


Той винаги изглежда подозрително. Един такъв напрегнат, трескав... И винаги сякаш дебне зад ъгъла.

А, всъщност, е безобиден. И не стои на всеки ъгъл, а само на тия, дето са на “Лафката” и всякакви други павилиони, които продават от онези, безценните. “Мy precioussss”, както би казал Ам-Гъл от трилогията на Питър Джаксън.

Тези скъпоцености, които всъщност са лотарийните талони, са оставили трайни отпечатъци върху Него. Най-вече по пръстите му. Те изглеждат постоянно сребърни от дългото търкане с монета и трайно полепналата по кожата тънка алуминиева люспа. Под тази изкрящо сива обвивка Той търси своето щастие.

Знае всички игри, знае и каква фигурка или цифра да очаква под алуминиевия пласт над съкровището. Било то “Карибски съкровища”, “Американско бинго” или “Златните пирамиди”.

Това, което обаче го безпокои е, че все не му се падат трите “галери” или пък трите еднакви цифри с повече от три нули.

Понякога това го изпълва с бяс. Смята, че всичко е нагласено.

После обаче си пуска телевизора и в паузата между два сета на Гришо, гледа как бай Мюмюн от село Чучулига е “ударил” 29 000 лева. А бай Мюмюн изглежда искрен на екрана. Нарамил едър картонен правоъгълник с числото 29 000 лева, той е повече от развълнуван и срича вибриращо как с парите щял да си купи трактор и да прати на внуците в Германия.

Последното обаче идва в повече на Нашия герой. “Какви трактори бе, пача? Аз, ако ги имах парите, щях да, щях да... щях...да...”

Тук въображението сякаш му обръща гръб и той отново посърва. Какво ли би направил, ако спечели толкова пари?

В този момент на помощ идва Гришката от екрана, който мачка някакъв поляк, дето е толкова дразнещ и противен, че цялата зала го освирква. Нашият човек също почва да дюдюка и да се пени пред телевизора. Гневен е, че поляците не са негри, както си мислеше.

След това се размечтава.. Пита се, колко ли е търкал Гришата, че да стигне дотук. Какво ли е ударил? От коя лотария? И какви мацки само сваля! Е, последната е доста дъртичка, ама нищо.

После обаче отново се завръщат мрачните мисли. “Той, Гришо, сигурно е някакъв връзкар. Знае всички комбинации и ...сигурно търка повече”.

Ами да, ето къде му е проблема на Нашия човек. Не търка достатъчно! Ако беше по-упорит, щеше да е напред с материала. И даже да свали Маша, тя на Гришо вече не му трябва.

Ще се наложи обаче да обикаля повече “Лафки” и павилиони.

Но не онази зад пазара! Там е Онзи. Дебелия. Той винаги гледа лошо и сякаш проклина останалите. Казват, че всяка седмица имал печалби. Как ли лъска, тая гад!?

  • Facebook Social Icon