Да превземем пак Бяло море! За по една мастика!

Видя се българинът "паралия", както Бойко го обяви премиера Борисов, и го удари на "юруш на маслините". Като горди потомци на Симеон Велики, Калоян и Цар Борис III, преминахме отново на талази планинските проходи и се бухнахме в солените води на нашенското си Бяло море. За ужас на полуголите сърби и румънци.

Ще попитате: "Защо само Бяло море? Не може ли и по-надолу?" Еми, не може! Видяхме се с парици, ама не чак толкоз. То ако имаше повечко, щяхме да наводним я Крит, я Закинтос, Итака и така ....нататък. За Миконос нищо не казвам. Мълвата носи, ще там почивал безпощадния кмет на Симитли, на който ако му обърнеш гръб, те побивали тръпки.

Но защо само Гърция? Ако бяхме повечко "паралия", шяхме да си позволим и оше по-апетитни благини, като Слънчев Бряг, Евксиноград, Златните, че даже (нека си помечтаем) Ветковските благородно рогати "он инклузиви". Пък ако ще да се разхлабим от айрян и таратор с чешмяна вода.

Нека обаче бъдем реалисти. Не сме дорасли финансово за родното Черноморие! Не сме дорасли и интелектуално, за да го осмислим и разберем. Да осъзнаем и свикнем с митологичния му блясък и задължителна (според новите строители на съвременна България) добавена стойност.

Затова, хайде през Маказа и Кулата! Там е по джоба ни. Е, за по една мастика и две-три гмуркания, не повече, че то ей къде идва 15 септември. Децата тръгват на училище, учебници трябва да се купуват. А също и изравнителните сметки на Топлофикация да се плащат, дърва за огрев, туршии да се правят...

Сега някой ще вземе да се заяде, защо, аджеба, бягаме от Татковината баш на националния празник. Не било патриотично, видите ли. А патриотично ли е от две олимпиади да нямаш златен медал, защото, казват ни, такива били новите реалности? (При другите държави от Източна Европа обаче това не важи!) Или пък да падаш от Япония на футбол със 7:2? Да ти потъва асфалта на новите магистрали три дни след рязането на лентата? Или някой нов пътен знак да те запраща в мантинелата и никой да не ще да го оправи? (Справка: отбивката за Димитровград на магистрала Марица!)

Така че, няма лошо да се поотърсим и разверим от родната реалност, ако ще да е на празника. Ей така, за малко. То за повече пак няма пари, да му се не види!