ДЕНЯТ НА (НЕ)ЗАВИСИМОСТТА

Полумесецът на смъртта злокобно пъплеше по въздуха от изток. Откакто бе изобретено, адското съоръжение бълваше огън от небето и изпепеляваше всичко по пътя си. Част от населението бе успяло да избяга на запад, друга се опитваше да омилостиви врага с баклава и дребни сладки.

Родината бе пред крах. Съпротивата – отчаяна и невъзможна. Армията – неподготвена. Десетте хиляди армейци имаха желание за отбрана, но складовете с оръжие се оказаха празни. Някой ги беше изнесъл на изток. Там, откъдето се носеше Полумесеца.

Свикана бе извънредна среща на съвета за национална сигурност. Дойдоха почти всички. Дори Борисов поиска спешна смяна на мача на Бистришките тигри, за да присъства. Именно заради него съвещанието започна с известно закъснение. Наложило се Борисов шест пъти да бие дузпа, за да я вкара. След като завързали вратаря за гредата. После ДАНС го арестували за съботаж и подозрение в пране на пари.

На срещата възникна идея да се свика всенародно опълчение. После обаче се отчете, че населението е неподготвено. Голяма част от него все още се намираше на почивка в Халкидиките, друга немалка част бяха таксиметрови шофьори, което ги правеше негодни да действат по устав и правилници. Кунева разумно отбеляза, че процедурата по обществена поръчка за реклама на мобилизацията ще се забави, заради тромавото еврофинансиране.

Някой предложи да поискат спешна помощ от Меркел и Домусчиев, но те ни си вдигнаха телефона. Появи се и съвсем отчаяната идея да мобилизират футболистите на Лудогорец. Не се прие, защото единственият с български паспорт Марселиньо се позова на двойното си гражданство и стара травма.

Остана САМОЛЕТЪТ. Той беше закупен преди 25 години, но беше напълно запазен, заради малката му употреба и честите кражби на гориво. Къде обаче беше ЛЕТЕЦА?

След кратко проучване, съветът установи, че летецът бил задържан на българо-македонската граница, след като се опитал да осъществи трафик на 47 бежанци със стара УАЗ-ка. Македонците мислили да ни го екстрадират, но в крайна сметка той сключил сделка и станал техен Началник на военно-въздушните сили.

Всички в стаята оклюмаха. Някои в отчаянието си запяха химна, други трескаво започнаха да четат Корана. За да разсея мрачните си мисли, Борисов тръгна да лови покемони, но се оказа, че е със стара “Нокиа” против подслушване. Облян в сълзи, Рашидов гледаше към Ларгото пред ЦУМ, а Кралев – ансамбъла по художествена гимнастика на запис.

И тогава вратата се отвори! И се появи ТОЙ! Генерал РАДЕВ! Той се приближи и удари с юмрук по масата. “Къде е самолета?” – изрева той. “Ми там, където си беше” – слисано му отвърнаха. Генерал Радев повече не чакаше.

С мощна крачка излезе от стаята и тръгна по жълтите павета. Следваше го възторжено множество, начело с Омбудсмана, руския посланик и няколко японски туристи. Пътят до летището мина неусетно, защото в един момент решиха да ползват метрото.

Генерал Радев се приближи до самолета и го загледа. Сякаш между тях протичаха електрически мисли, обвити в искри. Генерал Радев целуна машината и се метна в кабината. Запали мощния двигател и самолетът му се отблагодари с войнствен рев. За момент се сети, че трябва да удари една патриотична реч и се изправи в кабината. Речта му беше кратка и съдържателна, пълна с много развети във въздуха юмруци. Никой не чу какво казва генерал Радев, защото той не се беше сетил да изключи двигателя, но множество му отвърна бойко с викингския поздрав “Ха-уу”, ползван от исландците на Европейското по футбол.

Започна решителната битка! ПОСЛЕДНАТА! Генерал Радев срещу Полумесеца на смъртта! Генерал Радев пробва с няколко картечни откоса, но се сети, че няма патрони. И в склада нямаше. Страшилището грозно надвисна над него. Оставаше последен отчаян ход. Генерал Радев трябваше да направи невъзможна маневра със самолета, да заходи отдолу, след което вертикално да се забие право в сърцевината на Полумесеца. Другият вариант беше безславната смърт.

Изпълнен с решителност и с “Шуми Марица” на уста, генерал Радев направи няколко завъртания със самолета във въздуха, серия от лупинги, кълбо напред и назад и троен аксел с чупка, което предизвика небивал възторг долу на земята и на телевизионните екрани. Това не остана незабелязано за генерал Радев и той повтори на бис упражнението, като дори си направи селфи.

Вече нищо не можеше да спре генерал Радев! Той летеше право нагоре със самолета към Полумесеца. “За Родину и Корнелия, вперьооооод...”, крещеше френетично генерал Радев. Отгоре панически му отговориха с “Вай, серсем!”

Последва СБЛЪСЪК! СТРАШЕН! Бяла ослепителна светлина озари небето. Горящи отломки посипаха земята. Полумесецът се разпадаше на части. Заплахата бе неутрализирана. Остатъците от врага панически бягаха на изток, тарашейки по пътя си всички “Лафки” за алкохол.

CNN се включи извънредно. Всички търсеха генерал Радев, но от него нямаше и следа. От самолета също. Някой каза, че видял парашута му, но впоследствие се оказаха гащите на Пеевски.

Минаха години, преди да се появи слуха, че генерал Радев участвал в авиошоу в Камчатка или поне приличал на него. Друг пък го бил видял с братя Галеви на сафари. Трети казват, че бил арестуван от сръбските власти в опит да подпали мустака на Цветан Василев. Генерал Радев повече не се появи...

Хората обаче не го забравиха и пускаха на децата си клипове с взрива на Полумесеца. В негова чест, правителството купи нов самолет. Рашидов му направи скулптура и се обръсна. Впечатлен, Кралев свали 30 килограма, а Кунева се пенсионира и прописа стихове за вестник “Трета възраст”. Бойко Борисов продължава да бележи дузпите за “Бистришките тигри”....