Един джедай, попаднал на планетата на маймуните


Викали му Оби-Уан.

Оби-Уан Кеноби.

Или по прякор Бен Кенобито от Хорусан.

Учителят Анакинов.


Оби-Уан е джедай. Като джедай - владее силата. Владението на силата - прави го велик. Някои считат за най-велик. Най-велик, защото не губил битка. Никогаж. Ни веднъж.


Нещо като Киану Рийвс, незагубилият дело адвокат от едноименния "Адвокат на дявола". Но и Бен прави изключение. Няма как - инак как Ал Пачино ще да си каже "божествената" реч накрая на филма? А Лукас просто избира навместо Ал Пачино Дарт Вейдър. Дарт Вейдър, който да погуби и нанесе единствената загуба в битка с Оби Уан. Но нея не я броим. Не я броим, защото Дарт Ви Вейдър му е малкото учениче, залутало се нейде по пътя след иначе успешно полученото от Кеноби обучение. А от опит знаем, че учениците трябва да надминат учителя. Затова и Обито (наричен от Люк с мил глас "Бен") с готовност се жертва пред г-н Вейдър. Демек да даде път на МЛАДИТЕ. Или просто, за да докаже, че реформата в образованието има смисъл и Куневица била права с новата програма за школата.


Но това всичкото си е Епизод IV на Джордж Лукас (натъртваме на Джордж Лукас, защото нямаме странните примеси стил Дисниленд - така характерни за Епизод VII, но още невидели бял свят. А уж Силата се пробуждала. Пробуждала се?! Трънки! Силата още не пие 3 в 1 на Нескафе и е далеч от духовното си пробуждане - демек просветление). И понеже епизод IV си е ВСЕ ТЪЙ Лукасов и си е все пак "Нова надежда" (без да претендира че не прави расова дискриманиция чрез включване на по-тъмнокожи елементи в бели бунтовнически униформи) следва и редно е учителят да даде път на младото поколение. Така де - да не се бърка и пречи по пътя на младите. Пък било то и собствените му ученици, кривнали леко у лево от пътеката на доброто. Все пак, когато си имаш вземане-даване със силата, нещата са си опасни. Все едно пипаш голо електричество директно от трафопоста. Всяка жертва по пътя е обяснима. И ЧЕЗ няма нищо общо с нея.


Оби-то си загина и ореолът му продължава да ни грее. Прилично на революционер от епохата на Възраждането - нещо стил Левски, но предаден в случая от собствения си ученик. Просто декорите са сменени - навместо Къкринското ханче, предателството се случва в Звездата на смъртта. Ханчетата от Възраждането обаче са си едново рода свръх-технологичните космически платформи на бъдещото. Разликата - НИКАКВА! При едното имаме развързана обувка, при другото - светлинен меч, който пък нашите Мики-маус приятели решили да патентоват преди няколко дни. Така де - сигурно и някое Европроектче за инновации ще да са им отпуснали за целта.


Един ден джедаят попаднал обаче на Планетата на маймуните. Планета - от типа на Татуин, но Татуин, на който вместо пустиня има джунгла, гъсто населена с маймуни, разположени в пищната сивота на панело-асфалта. Джедаят дълго се разхождал и реял из сивите поляни. Вероятно се е надявал да срещне я Тарзан, я Джейн. Или поне да намери пътя към къщичката на бабата на Червената шапчица. Той знаел, че ако се добере до там все нещо интересно ще да се случи. Или ако не друго - ще намери повод да извади светлинно-патентования си меч. Но уви... навместо това отнякъде долетяла новата песен на Слави Трифонов. И той - Джедаят - си запял, с пълно гърло запял "Бягай, ако искаш бягай, ако можеш бягай, избягай" от едноименната песен на чичо Слави.

И джедаят запял. И забягал. И бягал. И бягал. И бягал. И избягал...


Последната битка на джедая е тази на планетата на маймуните. Добре, че е Уолт Дисни - че ще успеем да наблюдаваме тепихната борба. А както знаем - тоз, който падне в боя, ТОЙ НЕ УМИРА. ТОЙ НЕ УМИРА, ТОЙ СТАВА ДЖЕДАЙ!

  • Facebook Social Icon