Когато изпуснеш последния влак...или замисълът на пътуването с БДЖ


(Посветено на всички хора, изпуснали някога своя влак)

Влак. Шуменски влак. По едноименната песен на Тодор Колев. В която всъщност се пее "Отдолу иде варненски влак, който ми носи вино и коняк".


Влак. Варненски влак. "Чуп - паланга, остър завой. Лека кола жигули, нямаме застой".


Влак. Шуменски влак. Ако го изпуснеш - никъде не отиваш. И забравяш за Варна. Или Шумен. Или двете.


Влак. Когато последният влак отмине - на гарата оставаш ти. На гарата разделна. Вземи палтото си. И свойта палавост неделна, вземи чадъра - вън вали.


Влак. Когато изпуснеш последния влак, ФСБ няма да те спаси. Студио Балкантон пък още по-малко. Защото това е гарата РАЗДЕЛНА.


На последната гара в последния час няма никой. Дори и клошарите отдавна са я напуснали. Ако си закъснял - си закъснял. Безвъзвратно е. И няма връщане назад.


Влак. Изпуснеш ли го - няма следващ. Влакът е един. Разписанието му - точно. Остава точният да си ТИ.


Влак. Банален влак. С далеч по-банално БДЖ. Но влак - който пътува, е влак, който променя. Ако не се качиш на него, няма следващ. "За глухите баби камбаните бият веднъж" пък казваше баба ми.


Затова - Влак.

На Гарата Разделна.

Изпуснеш ли го - следващ няма...

  • Facebook Social Icon