Кирчо и Лиска - новите ЦСКА и Левски


Почти до края на 90-те години на миналия век основното противоборство в българския футбол беше между Левски и ЦСКА. Тогава, сякаш от нищото, се появи бизнесмена Гриша Ганчев и неговия отбор “Литекс”, фрашкан с невиждан до този момент брой чужденци. В началото гузно твърдяха, че този отбор е наследник на “Осъм” (Ловеч), но после разбраха, че няма смисъл да търсят традиции в миналото. “Литекс” се оказа първия чисто частен футболен клуб в новата ни история. Неслучайно, въпреки красивия стадион, който Гриша Ганчев им построи, ловчанлии така и не припознаха “Литекс” като свой клуб и на трибуните присъстваха едва по 200-300 души на мач, почти всички служебно задължени от работодателя си Ганчев. Имаше и една фолклорна клюка, че бизнеменът в яда си изравнил със земята цял хълм над стадиона, от който местните гледали мачовете без пари, щото не им се давали. Факт е обаче, че този лишен от привърженици частен клуб стана четири пъти шампион в рамките на едно десетилетие и грабна още толкова купи на България. Нещо повече, “Литекс” редовно шамаросваше ръждясалите грандове Левски и ЦСКА, за да се стигне до онова срамно за армейците 8:0 от 1999г. Тук асоциациите с Челси на Абрамович могат да бъдат много, но Челси все пак има история, а “Литекс” до първата си шампионска титла принципно произвеждаше сокове. Частният клуб естествено следва своите правила, които са....частни. Те не зависят от волята на привържениците (особено ако няма такива), а от кефа на собственика си. Така например, в момент на лошо настоение и загуба на тима му, Гриша Ганчев по едно време смени името от “Литекс” на “Ловеч”, а после му мина и върна фирменото име. Върхът на сладоледа обаче беше така нареченото сливане на “Литекс” с ЦСКА, което ехидно бе наречено по форумите ЛИСКА - от първите букви на двата отбора. Факт е, че хитрата ЛИСКА няма да заблуди трезвомислещите, че това е старото ЦСКА. Ако беше така, нямаше да има още два отбора с името ЦСКА и с повече армейски юноши в тях от т.нар.ЛИСКА. В случая Гришата просто не устоя на детската си мечта да притежава ЦСКА и след като видя, че не може да закърпи финансово дережето на армейския клуб, просто “закри” кратката история на “Литекс” и го пренесе на “Българска армия”. Някой от Ловеч да възропта? Да се чу за бунт на привържениците (официално с клубни карти на “Литекс” са 27 души)? Въобще, на кой му пукаше от балканския градец, че шампионският “Литекс” внезапно престана да съществува, защото на собственика така му хрумнало? На никой! Освен на половината червени фенове в страната, които вечер заспиват под славните избелели плакати на ЦСКА от миналото. Сега, за Кирчо. Той сякаш е излязъл от калъпа на Гришата. И той си има частен отбор, в който играят невиждан брой чужденци. Само дето предвидливо е взел името на местния отбор, където е базата на клуба му. Кирчо също си направи хубав стадион, който със сигурност се пълни повече от Ловеч. Е, има случаи, когато внезапно се изпразва за някой мач, но тук машината е добре сработена. Ако някой нагъл драскач напише, че трибуните са празни, то за следващия мач зурните се надуват из Разград и местните се стичат начаса. Все пак повечето работят при Кирчо. Продължавам с приликите. “Лудогорец” също много зависи от киселото настроение на собственика си. Наскоро Кирчо нещо се беше тръшнал и обяви, че мести отбора си от Разград във Велико Търново. Така и не се разбра причината. Представете си Абрамович да се намуси и да каже, че мести Челси в Манчестър. Ще го удавят в Темза начаса! В нашия случай отново мълчание. С изключение на гузния кмет, никой от Разград не възропта. Местните продължиха да чоплят семки и да гредат безучастно. “Кат си е негов отбора, да са опрая!” Приликата между Гришата и Кирчо е и в любовта им към ЦСКА и общите апетити да го имат, но това не значи че се обичат. Още ехти в ушите ми онази прочуствена прокламация на фен-клуба на “Литекс” (ако приемем условно, че е писана там) след един мач между “Лудогорец” и “Литекс”, започваща със следното обяснение в любов към Кирчо: “Ах, тази гелосана мастия...” Какво да ги правиш? Частници! Днес ще се напсуват, утре ще се напият заедно. За добро или за лошо, точно тези частници ще действат занапред във футбола ни, защото друга надежда няма. Ще ги подкрепяме в международните им мачове, заради “българщината”, но на вътрешните мачове стадионите ще остават празни. Хубавото е в успехите на “Лудогорец”. Лошото е в загниващата слава на родните грандове и озлоблението на феновете им. В тази връзка, пропуснахме да кажем нещо за Левски, нали и той уж присъства в заглавието. Ами, там няма нищо за казване след комично изгубените през последните години една шампионска титла и две купи на България, което сочи не толкова за каръщина, колкото за глупост. Получава се така, че вечните ЦСКА и Левски имат огромна фенска маса, а отборите им кретат. Същевременно Кирчо и Гришата, без никакви привърженици, мачкат на родното, че и на международното футболно поле. И докато е така, истинските битки между Левски и ЦСКА, за съжаление, ще са по градинките и парковете.

  • Facebook Social Icon
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now