BREXIT – ИЛИ ПЛЮСОВЕТЕ И МИНУСИТЕ ДА ЖИВЕЕШ НА ОСТРОВ
Една тема се дъвчи до заболяване на ченето през тези дни: Желанието на повечето британци да напуснат ЕС. За средностатистическия българин, тази новина минава през крачола му. Добре де, хвърля по едно ухо, ама ей така, за сеира. Пък и покрай мижавото Европейско по футбол, едни такива веселби за споделяне на маса идват като по поръчка.
Ако има нещо странно в случая, обаче, е защо всички се правят на изненадани, след като резултатът от вота беше лесно предвидим, предвид и разликата от повече от милион гласа в полза на BREXIT-а. Ще попитате защо предвидим? Ами защото да живееш на остров не е много лесно и местните си носят последствията от това.
От векове британецът се е взирал тревожно от сушата, я по посока на Ла Манша, я към Северно море. Там, отгоре, веднъж са идвали едни има-няма хиляда викинги, дето са смлели местните на кайма и са владели Острова столетия. Отдолу и от изток пък ще дойдат я напарфюмирани въоръжени французи, я германски изтребители. Ако си на сушата, плюй си на петите и бягай, ама като бягаш на остров, докъде ще стигнеш? Пак до брега! Оттам и вечния страх от Врага, идващ от морето.
Тази обречена затвореност на британците е сложила няколко отпечатъка върху тях. Първо, те и до ден днешен имат свои странни разбирания за традиции, включително и в ежедневния бит и обслужване. Все още нямат смесители на мивките, пълнят ги с вода от два крана, а после си плискат лицето и пръхтят. Това неминуемо води до традиция в липсата на хигиена. Да напълниш мивката с вода, да изсипеш кило веро, а после да топиш чиниите, като си забърсваш, без да ги плакнеш, е откровена мундарщина. Да не говорим за традициите да ползват мокет на пода, който събира всевъзможни екосистеми и биологични видове, някои по-стари и от Кралица Елизабет.
Какво да говорим за десния волан и навика да караш в насрещното платно? Аз лично не го разбирам. Както не разбирам и традиционните провали на английския национален отбор по футбол на големи първенства. Нали са уж Родината на футбола.
Ами въшливите перуки на местните съдии? Милите, инчовете и другите там неразбираеми мерни единици? Навикът да не се събуват, когато ходят на гости? Ужасяващите копринени индийски тапети цвят бордо във всички хотели? Отпищената агресия на британските пубери в Слънчев бряг? Външния вид на принц Чарлз, разколебаващ Дарвиновата теория на адаша му? Металните супници на главите, с които британците воюваха през Втората сретовна война? Карираните полички на шотландците? (Тук обективността налага да споменем все пак гръцките церемониални гвардейци с техните бели полички и цвички с пухени томбулчета). Ужасяващият акцент на вокалиста на “Оейзис”? Да продължавам ли с британските странностти?
Така че, няма нищо чудно в желанието на островитяните да напуснат ЕС. Те и без туй не принадлежат на континенталната плоча. А какво щяло да стане с британската лира, визовия режим, движението на работна ръка?
Вместо безсмислени отговори на безсмислени въпроси, предлагам, който има спестени пари, да си купи близките дни колкото може повече британски лири. Джон Лоутън, бившият вокалист на Юрая Хийп, бил забелязан вчера да посещава три пъти едно прочуто чейндж-бюро в близост до площад Славейков. А този англичанин знае какви ги върши, след като от години си вади хляба като пее една и съща песен на 1 юли, много рано сутринта.