ДЖИН И ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПОДДЪРЖА ДЕМОКРАЦИЯ

За някои заиграването на горното заглавие с великото произведение на Робърт М. Пърсиг („Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“) може да се стори чисто пародийно, за други изпълнено с дълбок смисъл, за трети – абсолютно безсмислено. Въпрос на гледна точка.

Като за начало, откъде накъде демокрацията ще да е изкуство. Не е ли тя обществено-политическа форма на управление, замислена и най-вече дефинирана из агорите на древна Гърция? Пък и изкуството е материя, сиреч нещо да се пипне, да се види и чуе. Било то скулптура, картина или песен. Дори Робърт М. Пърсиг вижда в мотоциклета произведение на изкуството, а на демокрацията къде й е материята, кое й е изящното, как да й усетиш аромата или чара? На моторетката се сяда, а как да седнеш върху демокрацията? При това, не каква да е демокрация, а пряка, произлязла от народа и в името на народа. То е все едно аз, ние, вие, те, да си седнем връз главите. Балсам за коса в мръсни гащи.

Само че, ако на вечерна база се разходите из центъра на София, някъде след 19.00 часа, ще видите и чуете едни възторжени млади хора да крещят, че властта и лично премиерът били узурпирали демокрацията. Сиреч (любима дума на премиера), възседнали са я като моторетка. Значи, демокрацията не е толкова нематериално явление, а нещо като рационален обект на съзнанието, в което и от което в момента живеем. Точно ние – в пространството между Дунав и плажовете на Халкидики. Ето кой ни е седнал връз главите!

Идете обаче в Пловдив и там ще ви кажат, че демокрацията си е наред, Бойко е пич, Зико също, а тия в София са идиоти, подкупени от едно отровно трио (не е „Българка“), което под тепетата чакат със сопи. Премиерът Борисов е герой там, я какви магистрали с голи ръце е построил. Всякакви – двулентови, трилентови, прави, нагънати, кеф ти от всичко. И дава по 50 лева!

Кой сега е прав? „Отровените“ в София или „трезвите“ в Пловдив. И коя е правилната гледна точка? На Бойко, Цвета и Веждито, или гледната точка на Румен, Слави и Мая? Или май беше G-точка на върха на една родопска канара. Много е сложно и объркано!

Изводът обаче е неизбежен – и в Пловдив и в София родната демокрация ни храни и ние се храним от нея. На едното място си мислят, че е тяхна и не им стига, а на другото се радват, че им я дават наготово и мляскат сити и доволни, нищо че са мършави и недохранени. Въпросът явно опира до правилната поддръжка на демокрацията. Което автоматично я прави мотоциклет и вид изкуство. Ти да видиш! (Това с противопоставянето по линията София-Пловдив не е мое заяждане, а факт. Наскоро Любен Дилов-син го каза в ефир и никой не му опонира).

Добре де, демокрацията не е моторетка, тя си е цял джип, подскачащ върху чутовния асфалт. Е, все ще се намери някой и с другата гледна точка. Че тя в момента е спукана обърната лодка край общинско-частно-публичния плаж край Росенец. При всички случаи – плаче за поддръжка. А при толкоз гледни точки, тази поддръжка си е баш изкуство.

Тук се отваря едно доволно широко ново поле за дискусия относно творците на това изкуство, в което няма да навлизам, щото е като минно поле, но и в София и в Пловдив рефренът най-общо звучи: „Идиот до идиота, майно льо!“. Препирните са най-вече за това кой е по-некадърен майстор и как най-добре се поддържа демокрация – с развалени яйца или благодарствени лиги. Едните казват, че трябва да се смени майстора, другите им отвръщат, че няма кой друг. (По същото време КОЙ се ослушва в тръстиката). Първите ги провокират, като питат какво мислят за пълните с евро чекмеджета на Бойко, вторите им отговарят, че това означавало, че щяло да има и за тях. Все пак, има консенсус, че нещо в двигателя на демокрацията не е наред. И това не е корона-вируса. (Тук с доволство трябва да изтъкнем прогреса в народното самоосъзнаване, доколкото никой не изстреля версията, че коронованата напаст е измислена от Цар Симеон Кобурготски. В смисъл, че не е китаец).

Изглежда, че сегашният ни майстор по поддръжка на демокрацията си е един баш-майстор, който ни е сложил шапката в комина. Или май беше сплескан каскет. Въпрос на гледна точка. Някои ще кажат, че вече се задушават от пушека във всекидневната на демокрацията, други просто че покашлят, покашлят, после ще отворят прозореца и ще си сипят още едно.

Явно в момента родната демокрация е като един задавил се от неподдържане мотоциклет, подпрян на степенката си край неравна магистрала. Покрай него се тюхкат и спорят кой да го оправи. Идва все един и същи нацупен монтьор, който уж все напуска, но пак се връща. Не преглежда двигателя или ходовата част, а единствено долива бензин.

Но само с бензин не става, още по-малко с краден! Мотоциклетът на демокрацията ни до такава степен е повреден, че ни трябва някой майстор-магьосник. Някакъв Джин, онзи дух, изпълняващ желания. Ще кажете, че това е прекалено, тъпо и плоско. Но пък другото означава да сменим сами двигателя или направо мотора. Вярно, скъпо ще излезе, а и не ни бива в ремонтите, но тоя мотор така или иначе не върви, а с новия ще ни очаква доволно дълъг пробег. Трябва само да си върнем онова от чекмеджето и да си набавим точния наръчник. Щото и с развалени яйца не става! Но нека първо да мине пандемията! Или не!? Въпрос на гледна точка. Истината е непостоянна величина.

П.С. Джин да не се бърка с питието джин, което не понасям. Както не обичам и рома. Последното изречение няма нищо общо с една друга гледна точка.